Испанският конкистадор Васко Нунес де Балбоа става първият европеец, успял да види Тихия океан.
Изследовател, губернатор и авантюрист, той е вдъхновен от откриването на Новия свят от Христофор Колумб и през 1500 г. тръгва на първото си пътешествие като член на експедицията на Родриго де Бастидас.
През 1501 г. експедицията пресича Карибите и достига до бреговете на днешните Колумбия и Венецуела, след което плава край северните брегове на Южна Америка. През 1508 г. испанският крал Фердинанд II изпраща експедиция със задача да завоюва т.нар. Terra Firme, разположена на територията на днешната Панама. През 1509 г. в опит да избяга от своите кредитори Балбоа тайно се качва на кораб, за да достигне до новите колонии в Централна Америка.
На следващата година той основава първата постоянна испанска колония на континента и я нарича Санта Мария ла Антигуа дел Дариен, като става и неин управител и постепенно се превръща в истински конкистадор – воюва с местните племена, изследва планините в търсене на злато и роби, разширява териториите си. От местните за първи път чува за „другото море“, богато на злато.
През 1513 г. започва да набира желаещи за нова експедиция, а на 1 септември поема през Панамския провлак начело на 190 мъже. На 25 септември 1513 г. преди обед Балбоа пръв съзира на хоризонта непознатия дотогава за европейците океан. Той нарича околната територия Сан Мигел, а откритото море – Южно, тъй като е пътувал на юг, за да го открие.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1396 г. — Султан Баязид I разгромява кръстоносната армия на унгарския крал и император на Свещената римска империя Сигизмунд Люксембургски в Битката при Никопол, и продължава настъплението си в Европа.
1768 г. — Руско-турска война (1768-1774): Султан Мустафа III обявява война на Русия.
1794 г. — Oснован e град Одеса.
1869 г. — В Браила (Румъния) е създадено Българското книжовно дружество (БКД), трансформирано по-късно в Българска академия на науките (БАН).
1918 г. — Подписан е Берлински протокол между представители на Царство България, Германия, Австро-Унгария и Османската империя, с който Северна Добруджа се предава на Царство България.
1923 г. — Започва Бойчиновският бой при гара Бойчиновци, което е едно от най-големите сражения по време на Септемврийското въстание в България.
1974 г. — Група учени излизат със съобщението, че продължаващото използване на аерозоли може да доведе до образуване на дупка в озоновия слой на атмосферата на Земята, покачване на температурата на планетата и рязък скок в раковите заболявания.
1990 г. — България става член на Международния валутен фонд и на Световната банка.
1998 г. — Бордът на директорите на Международния валутен фонд одобрява шестото 3-годишно споразумение с България, според което на страната се предвижда да бъдат отпуснати 840 000 000 долара.
Родени
1599 г. — Франческо Боромини, италиански архитект († 1667 г.)
1683 г. — Жан-Филип Рамо, френски композитор († 1764 г.)
1788 г. — Бьортън Гунльойсон, исландски математик († 1876 г.)
1843 г. — Иван Попхристов, български революционер († 1868 г.)
1858 г. — Албрехт Пенк, немски географ († 1945 г.)
1862 г. — Иван Стоянович, български революционер († 1947 г.)
1866 г. — Томас Морган, американски биолог, Нобелов лауреат († 1962 г.)
1897 г. — Уилям Фокнър, американски писател, Нобелов лауреат († 1945 г.)
1898 г. — Борис Василев, български футболист († 1983 г.)
1906 г. — Дмитрий Шостакович, руски композитор († 1975 г.)
1917 г. — Юри Арнаудов, български сценарист († 1976 г.)
1925 г. — Силвана Пампанини, италианска актриса
1927 г. — Колин Дейвис, британски диригент († 2013 г.)
1929 г. — Барбара Уолтърс, американски журналист
1929 г. — Владимир Арденски, български журналист
1931 г. — Стоян Дуков, български художник
1932 г. — Глен Гулд, канадски пианист († 1982 г.)
1941 г. — Михаил Гьонин, български футболист
1944 г. — Виталий Цешковски, руски шахматист († 2011 г.)
1944 г. — Майкъл Дъглас, американски актьор
1945 г. — Калина Згурова, народна певица
1951 г. — Марк Хамил, американски актьор
1952 г. — Кристофър Рийв, американски актьор († 2004 г.)
1953 г. — Йордан Ганчовски, български писател
1954 г. — Хуанде Рамос, испански футболист
1955 г. — Дзукеро, италиански певец
1955 г. — Карл-Хайнц Румениге, немски футболист
1956 г. — Джейми Хайнеман, телевизионен водещ
1958 г. — Майкъл Медсън, американски актьор
1960 г. — Игор Беланов, украински футболист
1961 г. — Хедър Локлиър, американска актриса
1965 г. — Скоти Пипън, американски баскетболист
1968 г. — Уил Смит, американски актьор
1969 г. — Катрин Зита-Джоунс, британска актриса
1974 г. — Мат Харди, американски кечист
1976 г. — Армандо Пети, португалски футболист
1980 г. — Никола Жигич, сръбски футболист
1980 г. — T.I., американски рапър
1982 г. — Райън Лайстман, американски поп изпълнител
1991 г. — Еми Кларк, американска актриса
Починали
1066 г. — Харалд III, крал на Норвегия (* 1015 г.)
1534 г. — Климент VII, римски папа (* 1478 г.)
1621 г. — Мери Сидни, английска поетеса (* 1561 г.)
1849 г. — Йохан Щраус, австрийски композитор (* 1804 г.)
1903 г. — Григор Манасиев, български революционер (* ? г.)
1903 г. — Иван Топчев, български военен и революционер (* 1869 г.)
1903 г. — Никола Дечев, български революционер (* 1880 г.)
1924 г. — Никола Хаджиташев, български революционер (* 1882 г.)
1942 г. — Ставре Наумов, български журналист (* 1870 г.)
1949 г. — Ганчо Ценов, български историк (* 1870 г.)
1958 г. — Джон Б. Уотсън, американски психолог (* 1878 г.)
1959 г. — Божидар Здравков, български политик (* 1884 г.)
1961 г. — Кирил Совичанов, български революционер и учител (* 1878 г.)
1963 г. — Курт Цайцлер, германски офицер (* 1895 г.)
1970 г. — Ерих Мария Ремарк, германски писател (* 1898 г.)
1980 г. — Джон Бонъм, британски барабанист (* 1948 г.)
1984 г. — Ерих Аренд, немски поет и преводач (* 1903 г.)
1999 г. — Марион Зимър Брадли, американска писателка (* 1930 г.)
2004 г. — Петко Москов, български скулптор (* 1953 г.)
2006 г. — Петре Андреевски, писател от Република Македония (* 1934 г.)
2008 г. — Нино Киров, български шахматист, гросмайстор (* 1945 г.)
2011 г. — Вангари Маатаи, кенийска еколожка, носителка на Нобелова награда за мир през 2004 г. (* 1940 г.)
Празници
България — Официален празник на град Добрич — По силата на Крайовската спогодба на 25.09.1940 г. градът е освободен от румънска окупация, Празник на община Мадан и ден на миньора
България — Ден на свързочните войски и органите за информационно осигуряване на Българската армия – Обявен е със заповед на министъра на отбраната през 1998 г.замбик — Ден на въоръжените сили
