Александър Дюма-баща: „Жената е свещена. Жената, която обичаш, е двойно по-свещена!“

На днешната дата, но през 1870 г. умира един от най-четените френски писатели в света Александър Дюма-баща. По този повод решихме да си припомним някои от най-мъдрите мисли, които ни завеща този гений:

Сърцето на жената е създадено така, че колкото и да е пресъхнало от предразсъдъците и изискванията на етикета, в него винаги остава едно плодородно и живо място – това, в което Бог е заключил майчината любов.

Злословието и клеветата нямаше да имат такава сила, ако глупостта не им проправяше път.

Колкото и добре да говориш, ако приказваш прекалено много, в крайна сметка ще започнеш да говориш глупости.

Нощните часове са тягостни за тези, които чакат или не спят.

Само ненавистта ни кара да вършим толкова глупости, колкото и любовта.

Моите мечти нямат граници — аз винаги искам невъзможното.

Жените никога нямат такава сила, както след поражение.

Удобният случай идва с времето си, скъпи мой. Той е като постоянно удвояваща се миза: колкото повече се заложи, толкова повече ще спечелиш, щом знаеш да чакаш.

Жената е свещена. Жената, която обичаш, е двойно по-свещена.

В политиката… няма хора, има идеи; няма чувства, има интереси. В политиката не убиват човека, а отстраняват препятствия.

Мъжеството винаги предизвиква уважение, дори ако това е мъжеството на врага.

Жените притежават безпогрешен нюх, те имат алгебра на собствените си изобретения, с помощта на които могат да ви обяснят всяко чудо.

Всяко нещастие има две лекарства – времето и мълчанието.

Който е страдал дълго, трудно вярва на щастието си.

Приятелството е звезда, а любовта е само свещ. Ще възразите, че има различни видове свещи… но каквито и да са те, така или иначе изгарят. А звездата свети вечно.

На всички е известно, че пияните и влюбените имат свой ангел-хранител.

Майчината любов… най-святото от всички чувства.

На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.

Не дървото изоставя цвета, а цветът напуска дървото.

Ревността е глупаво чувство, което избуява като плевел, ако не се изтръгне от корен.

Как може малките деца да са толкова интелигентни, а възрастните – толкова глупави? Изглежда, че образованието причинява това.

Рядко в малко момче може да се забележи обещание за мъж, но почти винаги в момиченце може да се види заплаха за жена.

Колкото и добре да говориш, ако приказваш прекалено много, в крайна сметка ще започнеш да говориш глупости.

Ние често пъти минаваме покрай щастието без да го видим, без да го погледнем…или ако сме го видели и погледнали — то не сме го познали.