Приятелката ми Галя от години мечтаеше да си осинови момиченце. Галя имаше син, но заради здравословни проблеми не можеше да забременее отново.
След много трудности и формалности, тя най-накрая успя да осинови малката, петгодишна, синеока Ана. Колко много щастие имаше в очите на красивото дете – вече и тя като другите деца си имаше мама. Галя също цъфтеше от радост и още на другия ден купи на малката Ана всичко, от което детето беше лишено: красиви рокли, розови панделки, кокетни обувки, руси кукли и т.н. Голяма част от времето двете прекарваха заедно и в очите им се четеше взаимна любов. Кой би помислил, че само след два месеца Ана ще се върне отново в приюта! Оказа се, че Галя доста бързо се е разочаровала и решила да върне момичето.
„Възможно ли е това?“ – хората обсъждаха постъпката на Галя – “ Та тя е така малка! Как може да предадеш дете, на което си дала надежди и мечти за дом и родители?
Аз също строго осъждах постъпката на приятелката си, затова й поисках обяснение. След кратко мълчание Галя се разплака и ми сподели следното: “ На млади години родих момиченце, но когато дъщеричката ми стана на 3 месеца, тя се разболя и почина. След време родих и сина си, но колкото и да го обичам, напълно осъзнавах, че не съм щастлива. Мечтаех да имам отново момиченце, сякаш така щях да върна загубеното си дете обратно… За съжаление лекарите казаха, че никога повече няма да стана майка, затова ми остана една последна надежда – да си осиновя от приют. Но когато взех Ана, разбрах, че тя няма да запълни празнотата в душата ми и не ще излекува болката от загубата на дъщеря ми, но най-важното – усетих, че не я обичам и никога няма да обикна чуждо дете. Затова реших да постъпя честно и да върна Ана обратно в приюта. Съдете ме, корете ме, но не аз съм тази, която я предаде. Просто исках чрез нея да излекувам болката си, но не успях!“
Що за егоизъм е това? Сякаш изоставените деца са вещ, с която всеки може да си играе. Безотговорни хора, които вземате и връщате децата като стока на пазар, помислете добре, преди да вземете решение за осиновяване. Ако сърцата ви са празни, ако искате просто да лекувате мъката си чрез тях – по-добре недейте! Защото те също имат мечти и надежди.
Източник: lichna-drama.com
