Четирите благородни истини на Буда

Четирите Благородни Истини са най-важното учение в будизма и представляват идейна рамка на будистката мисъл. Четирите Благородни Истини обяснява природата на „дукха“ (страдание, страх, стрес, неудовлетвореност), причините за него и как да го победим.

Буда произнася Четирите Благородни Истини по време на първата си проповед, след като постига просветление.

Благородната истина за страданието – раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, скръбта, риданието, болката, мъката, отчаянието са страдание, обединението с неприятното е страдание, раздялата с приятното е страдание, незадоволяването на желаното е страдание, петте състояния на привързване (материя, чувство, възприятие, умствени образувания, съзнание) са страдание. Изобщо обусловеното състояние на ума е страдание. Това е съпоставимо с болест, която следва да бъде разбрана.

Благородната истина за причината за страданието – силното желание, което поражда прераждане, съпроводено от страст и наслада, наслаждаване на това и онова, тоест желание за сетивно удоволствие, за съществуване, за несъществуване. Причината на всичко това е основното невежество. Това е аналогично с причината за болестта, която следва да се изкорени.

Благородната истина за края на страданието – пълното прекратяване на същото това желание, отказване от него, напускане, освобождаване и отделяне от него. Прекратяването възниква от щастието, което е свободно от страдание. Това е целта, която трябва да се достигне.

Благородната истина за пътя към края на страданието – Благородния Осмократен Път, включващ правилен мироглед, правилно намерение, правилна реч, правилно действие, правилно препитание/работа, правилно усилие, правилна концентрация и правилна медитация. Четвъртата Благородна истина следва да се разбира като лекарството, което премахва болестта.

https://gossips.bg/wp-admin/options-general.php?page=ad-inserter.php#tab-4

Според учението на Буда хората се прераждат от незапомнени времена, заради неразбирането на Четирите Благородни Истини. Но когато бъдат напълно разбрани – слага се слага край на прераждането и страданието, и се постига най-висшето възможно щастие – на просветление.

Когато Благородния Осмократен Път бъде напълно развит, човек разбира страданието, а когато разбере страданието – желанието се изкоренява. Бъде ли изкоренено желанието, постига се край на страданието – или нирвана.