Четирите Благородни Истини са най-важното учение в будизма и представляват идейна рамка на будистката мисъл. Четирите Благородни Истини обяснява природата на „дукха“ (страдание, страх, стрес, неудовлетвореност), причините за него и как да го победим.
Буда произнася Четирите Благородни Истини по време на първата си проповед, след като постига просветление.
Благородната истина за страданието – раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, скръбта, риданието, болката, мъката, отчаянието са страдание, обединението с неприятното е страдание, раздялата с приятното е страдание, незадоволяването на желаното е страдание, петте състояния на привързване (материя, чувство, възприятие, умствени образувания, съзнание) са страдание. Изобщо обусловеното състояние на ума е страдание. Това е съпоставимо с болест, която следва да бъде разбрана.
Благородната истина за причината за страданието – силното желание, което поражда прераждане, съпроводено от страст и наслада, наслаждаване на това и онова, тоест желание за сетивно удоволствие, за съществуване, за несъществуване. Причината на всичко това е основното невежество. Това е аналогично с причината за болестта, която следва да се изкорени.
Благородната истина за края на страданието – пълното прекратяване на същото това желание, отказване от него, напускане, освобождаване и отделяне от него. Прекратяването възниква от щастието, което е свободно от страдание. Това е целта, която трябва да се достигне.
Благородната истина за пътя към края на страданието – Благородния Осмократен Път, включващ правилен мироглед, правилно намерение, правилна реч, правилно действие, правилно препитание/работа, правилно усилие, правилна концентрация и правилна медитация. Четвъртата Благородна истина следва да се разбира като лекарството, което премахва болестта.
Според учението на Буда хората се прераждат от незапомнени времена, заради неразбирането на Четирите Благородни Истини. Но когато бъдат напълно разбрани – слага се слага край на прераждането и страданието, и се постига най-висшето възможно щастие – на просветление.
Когато Благородния Осмократен Път бъде напълно развит, човек разбира страданието, а когато разбере страданието – желанието се изкоренява. Бъде ли изкоренено желанието, постига се край на страданието – или нирвана.
