През по-голямата част от кариерата си Eugene Gamble е работил усърдно и тихо като зъболекар в Лондон, пише Bryan Borzykowski за BBC.
Преди три години е решил да се откаже от този път и да стане предприемач. Имало само един проблем – не бил добър в бизнес начинанията. Идеите му се проваляли, а увереността му намалявала.
Вместо да се върне към стоматологията, той решил, че ще направи необходимото, за да успее в света на бизнеса. Наел бизнес треньор, който му дал странен съвет: „Каза ми да говоря на глас,“ припомня си Gamble, който помага на богатите хора да инвестират в недвижимо имущество.
Точно така. Бил инструктиран да си говори сам. Може да изглежда странно, защото имаме склонност да свързваме говоренето на глас с психично заболяване. Въпреки това все повече изследвания доказват, че да си говорим сами помага на паметта, увереността, концентрацията и други.
„Това не е нещо ирационално,“ казва Gary Lupyan, доцент по психология в Университета на Уисконсин, който е изучавал как това да чуваме говора си може да повлияе на спомените ни. „Не знаете всичко, което ще кажете – може да изненадате дори себе си.“
За целите на своето проучване, което е едно от най-често цитираните в тази област, той кара хората да гледат обекти на компютърен екран. Някои трябва да назоват обекта на глас, а други са инструктирани да запазят тишина и да държат думите в ума си. Резултатът? Тези, които са изрекли думите на глас, били в състояние да намерят обектите на екрана по-бързо.
При подобен експеримент други хора били помолени да кажат на глас имената на различни храни. След това трябвало да ги намерят на снимки. Който произнасял думите на глас, намирал съответните храни по-бързо.
Макар че всички знаем как изглежда един банан, изричането на думата на глас помага на мозъка да активира допълнителната информация в ума ни. „Да чуете името подчертава онова, което може да се случи, ако просто се сетите за предмета. Езикът подобрява този процес.“
Говорете на себе си и се чувствайте по-добре
Anne Wilson Schaef, бивш психолог, сега автор на книги и лектор, често насърчавала своите пациенти да си говорят сами. Това не само подобрявало качеството на спомените им, но променяло и начина, по който много от тях се чувстват. Например, ако даден пациент бил ядосан, тя му казвала да излее причините да е разстроен. След това ядът изчезвал.
Тя смята, че има връзка и с това кой чува тези думи. „Всички ние имаме нужда да говорим с някого, който е интересен, интелигентен, познава ни добре и е на наша страна, а това сме самите ние,“ казва тя. „Вероятно вие сте най-интересният човек, когото познавате. Познанието за себе си и чувствата ни може да ни помогне да се усъвършенстваме.
Изследванията показват, че Schaef има право. Според доклад на Ethan Kross от Университета в Мичиган от 2014 да си говорим сами може да ни накара да се чувстваме по-добре по отношение на себе си и да ни внуши увереност, която ни помага да преодолеем трудните предизвикателства. Разбира се, не всички думи действат по този начин, трябва да са правилните.
Заедно с няколко свои колеги Kross провежда серия от експерименти, при които хората описват своите емоционални преживявания, използвайки собствените си имена и думи като „ти“, „той“, „тя“. Той е открил, че да се говори във второ и трето лице помага на хората да контролират мислите и чувствата си по-добре, отколкото при изявления в първо лице.
В рамките на друго свое изследване Kross, който описва проучванията си в Harvard Business Review, помолил участниците да си говорят тихо във второ или трето лице, докато се подготвят за реч. Открил, че са по-спокойни, по-уверени и се представят по-добре от тези, използващи глаголи в първо лице. Резултатът бил толкова сериозен, пише Kross, че сега самият той насърчава малката си дъщеря да си говори в трето лице, когато е тъжна.
Да се обръщаме към себе си има и други ползи. „Нашите открития са само малка част от много по-голям и текущ поток от изследвания върху говоренето на себе си, който се оказва, че ще има дълбоки последици. Не само че говоренето във второ и трето лице помага на хората да се представят по-добре, когато са подложени на стрес, но и им помага да контролират емоциите си, а също и да разсъждават по-трезво.“
Засилване на паметта
Gamble не си говори в трето лице. Намира го за твърде странно. Треньорът му го кара да си повтаря на глас коментари за себеутвърждаване. Той ги е взел присърце и казва, че работят.
Това, че си говори сам, му е помогнало и за това да прави страхотни презентации. Преди да се срещне с инвеститор, той репетира презентацията си на глас. Gamble първо записва текста, а после го чете отново и отново. Като се чува да говори, организира мислите си по-добре, казва самият той. Освен това помни по-добре.
Някои не гледат с добро око на това човек да си говори сам – затова не разговаряме със себе си на обществени места. Въпреки това децата си говорят сами и много изследвания показват, че това е важна част от тяхното развитие. Проучванеот 2008 сочи, че петгодишните, които си говорят на глас, се справят по-добре с моторните задачи, отколкото връстниците им, които не го правят.
Gamble смята, че сега е по-уверен от всякога. Имало е и други фактори, допринесли за трансформацията му от зъболекар в предприемач, но това да си говори сам на глас определено е изиграло своята роля.
„Понякога трябва да се отдръпна и да се запитам дали наистина се случва. Наистина ли е толкова ефективно? Мога да ви кажа, че сега съм в много по-добро положение, отколкото преди три години. Говоренето на глас даде резултати.“
