22 ноември 1916 г. е датата, на която се самоубива великият американски писател Джек Лондон. За 18 години той е написал 50 книги и около двеста разказа, в които увлекателно се описва силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия. Едни от най-търсените му романи са “Морският вълк”, “Белия зъб”, “Дивото зове”, “Мартин Идън”, “Лунната долина”, „Белю Пушилката“ и още.
Джек Лондон е роден на 12 януари 1876 година в град Сан Фрасиско. Рожденното му име е Джон Грифит Чейни. Тъй като е осиновен, за негов биологичен баща е признат известният на времето “професор” астролог Уилям Чейни, но писателят носи фамилното име на осиновителя си.
Детството на Джек е било изпълнено с бедност. След като е завършил основното си образование през 1889 г., той започва работа във фабрика за консерви на 12-часов работен ден, като работното време редовно било удължавано до 16 часа.
По-късно започва да работи нелегално като рибар, а след това попада в затвора за месец, тъй като се превръща в скитник.
През 1897 г. Лондон заминава по време на „златната треска” за Клондайк и става златотърсач, като се сдобива с материал за първите си успешни разкази.
Джек Лондон стига до заключението, че единствената му надежда е да получи образование и да „продава мозъка си“. През целия си живот гледа на писането като на работа, то е неговият билет за измъкване от бедността, средство да победи богатите, играейки по техните правила.
През 1901 г. социалистическата партия издига кандидатурата на Джек Лондон за кмет на Оуклънд, но изборите спечелва друг кандидат. Тогава Лондон се отдава на упорита писателска дейност, която му донася широка популярност още приживе. Пише както художествени, така и публицистични произведения.
Първият му роман “Синът на вълка” е публикуван през 1900 г. В “Дивото зове” (1903) огромното домашно куче Бък открива, че инстинктът му непреодолимо го влече към дивия живот и става водач на вълча глутница. “Белият зъб” (1906) и “Сияйна зора” (Burning Daylight) (1910) са посрещнати с жив интерес от широката читателска публика.
Междувременно той се жени два пъти и има две дъщери от първия си брак. Купува си и огромно ранчо, в което прекарва живота си в писане.
Смъртта на Джек Лондон е спорна. В смъртния му акт е записано, че е починал на 22 ноември 1916 г. от уремия (обща интоксикация при остра бъбречна недостатъчност). Според слухове обаче сред негови съвременници, той се е самоубил. Според една от версиите е починал от свръхдоза морфин, който през последните си години е взимал срещу силни болки.
10 велики цитата от Джек Лондон
- „Животът достига връхната си точка, когато осъществява в най-пълен размер онова, за което е предназначен.”
- „Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.”
- „Не живея заради това, което светът мисли за мене, а заради това, което аз мисля за себе си.
- „Животът не е въпрос на това да имаш хубави карти, а понякога на това да изиграеш лошите карти добре.“
- „Кокалът, подхвърлен на кучето, не е милосърдие. Милосърдие е, ако споделите кокала с кучето, когато сте гладни колкото него.”
- „Знаете ли, че единствената цена, която животът има, е цената, която той сам си придава? Разбира се, и тази цена е преувеличена, тъй като животът е по необходимост пристрастен към себе си.”
- „Човекът с тояга е законодател, господар, комуто трябва да се покоряваш, макар и да не е необходимо да търсиш неговата обич.”
- „Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите.”
- „Предпочитам да съм пепел пред прах. Предпочитам искрата ми да изгори в ярък пламък, вместо да бъде задушена от гниене. Предпочитам да бъда великолепен метеор, всеки мой атом прекрасен блясък, пред заспала и постоянна планета. Функцията на човека е да живее, не да съществува. Не бива да губя дните си, опитвайки се да ги удължа. Трябва да използвам времето си.“
- „Мъжът рядко цени както трябва жената, поне докато не се е лишил от нея. Той не си дава сметка за недоловимата топлота, излъчвана от женския пол, докато е обкръжен от нея; обаче отнемат ли му я, започва да усеща все по-голяма празнота в съществуването си и да изпитва някакъв смътен глад за нещо тъй неопределено, че не може да каже какво е то. Ако другарите му нямат повече опит от самия него, те поклащат със съмнение глави и му дават силно очистително. Но гладът не минава, а се засилва; той загубва интерес към всекидневието си и става мрачен, а един ден; когато тази празнота е вече непоносима, изведнъж настъпва миг на прозрение.”
