– Можеш ли да платиш цената? – попита тя.
– Това пък какво означава? – сопнах се аз.
– Ами нали знаеш – всяко нещо си има цена. Дори мечтите. Всъщност най-вече те.
– Но мечтите – тях просто ги мечтаеш, сънуваш! – изпротестирах неразбиращо.
Тя само се засмя и поклати глава.
– Никоя мечта не се сбъдва, ако не си готов да платиш цената за нея. Tа..готова ли си?
Дали съм готова? О, имам много мечти… Желания, раждащи се в безсънни нощи, нови върхове, фантастични светове, да направя това, да постигна онова, да бъда, да имам, да мога… всичко!
„Всяко нещо си има цена.“ Думите й все пак отекваха в съзнанието ми. Но, разбира се, че има, как да няма? Но мечтите – за тях не се бях замисляла.
В книгите пише – ако силно вярваш и визуализираш онова, което искаш, ще го постигнеш, ще го получиш. Да… така е. Но аз знам и друго. Друго, което не е написано.
Че за всяко едно сбъднато желание се иска смелост, зад всеки покорен връх стои дисциплина и постоянство, зад всяка осъществена цел има неуморна работа и безсънни нощи, зад всеки голям успех още по-големи съмнения и страхове, зад вечно търсеното – много изгубени неща, зад бленуваните връзки – много други изгубени такива.
Зад голямото сърце хиляди счупени парченца и една метла, подпряна до вратата… За да спечелиш една битка, първо трябва да изгубиш друга. И пак да се изправиш. И пак да продължиш. И никога да не губиш своята вяра, любов и надежда. И никога да не се отказваш.
Познавам хилядите сълзи зад десетките усмивки, победените демони зад ангелските очи. Тръгвах и се връщах милиони пъти, докато намеря правилния път. Да… мечтите са красиво нещо. И когато видя, че някой постига онова, което иска, не се сърдя, не се сърдя и на себе си, че аз не съм, защото зная – той е имал смелостта да плати цената. А аз съм тази, която се е страхувала да го направи.
