Родена на 3 декември, 1960 г. в Северна Каролина в семейство на военен съдия и социален работник, звездата на червенокосата красавица Джулиан мур изгрява в сериала „Докато свят светува“.
По-късно Джулиан попада в списъка на „25-те най-велики актриси на 90-те“ в ноемврийския брой на „Ентътейнмънт уийкли“ от 1998 г. През 2001 година пък списание „Пийпъл“ пък я определя като една от „50-те най-красиви“.
Моите деца не гледат моите филми. Първо, на тях просто не им е интересно, а и второ – моите филми не са за деца.
Аз не съм такъв човек, с когото можеш да поговори, че да вземеш решение.
Мъжете не ги питат за възрастта им. Нито за техните деца.
Ненавиждам, когато казват: този филм ми напомня на този. Сравнявайки два филма, ти унижаваш и двата.
Повече от всичко на света мечтая да видя динозаври.
Чух да казват, че спечелването на Оскар означава, че ще живееш пет години повече. Благодаря на Академията за това, защото моят съпруг е по-млад от мен.
Най-простият път към щастието е глупостта. И най-страшното е това, че мнозина са привлечени от нея.
Най-страшните трагедии стават не на екрана, а на затворени врати в обичайни домове и квартири.
Аз не знам много, понеже не съм видяла много.
Никога не избягвай болката.
Нашият страх от остаряването в действителност е страх от смъртта и аз мисля, че точно това тревожи повечето хора.
Възрастта е просто цифра.
За да бъдеш безстрашен, ти трябва да умееш да изпитваш страх.
Трябва винаги да се стремиш към истината. Даже ако тя те убива, знай, че ще те научи на много преди това.
Има особен вид хора, които ми напомнят на кафе без кофеин. Именно такива хора ме плашат повече от всичко.
За да преодолееш себе си и за първи път в живота си да правиш секс, съвсем не е задължително да се напиеш.
Ако раят все пак съществува и Господ ме чака там, то мисля, че първото, което ще каже, ще бъде: „Ето, видя ли, че аз все пак съществувам“.
