Изневерявах на мъжа си с най-добрия му приятел

Изневярата е все по-често срещана в „модерните“ бракове. Някои хора ще кажат, че това е така, защото моногамията не е за човека, но когато изпитат това на свой гръб, ще видят какво е да си от другата страна …

Историята на една жена, която изневерявала на мъжа си с най-добрия му приятел е доказателство за това.

„Не ме питайте какво точно направихме, защото всичко излезе от контрол.

На 15-ти юли срещата ни не беше много по различна от всеки друг път. Изпратих съпруга ми на работа и отидох в мотела да се срещна с най-добрия му приятел.

Виждахме се вече шест месеца, но страстта не угасваше.

Всичко ме привличаше у него. Дали защото беше забранена любов, не знам.

Знаех обаче, какво ще си мислят хората за мен, ако се разбере, но докато той ми събличаше дрехите, докато се сливахме заедно в леглото в едно цяло, другото не ме вълнуваше.

Прибрах се. Всичко ми се въртеше. Изобщо не можех да мисля. Дори не можех да се погледна в огледалото. Стоях дълго под душа. И това не помогна да се съвзема. В съзнанието ми се мяркаха кадри от изминалите месеци. Прекарвах ги с приятеля му.

Свиках спешно приятелския съвет. Само при вида ми и  петимата се притесниха. С едно изречение обясних какво съм направила. Странното беше, че мъжете не ме обвиниха, както очаквах. Приятелките ми бяха по-строги. С общи усилия успяхме да подредим главата ми. Прибрах се и започнах геройски приготовленията за довършителните действия към тоталния крах. Исках да кажа цялата истина. В последствие разбрах, че някой вече ме е изпреварил. Чувствах, че това ще е краят на връзката ни. Свиваше ми се сърцето, но вариантите за мен бяха два: да продължим все едно нищо не се е случило (което е много трудно) или той да ми прости (което е невъзможно). Последните часове от изминалата нощ през които бяхме заедно се държах меко казано гадно с него. Но това се изясни много по-късно. В началото на вечерта бях много изморена. Току-що излизах от тежко дежурство и единственото, което исках е да забравя всичко от деня по най-бързия начин.

Седнахме с неговите приятели в популярен клуб. Те са заедно от години, повечето двойки са семейни или полусемейни.  Аз се бях появила в компанията съвсем скоро като официалната негова приятелка и в последствие и съпруга.  Излязох от заведението, за да говоря по телефона. Когато се върнах, съперникът му вече седеше на моето място. Едва ли някой от трима ни знаеше какво предстои. Поговорихме си, шегувахме се…Решихме  да отидем в друг клуб. Там неусетно минахме в малко по-особени отношения. Всички танцуваха. Аз пиех бира на бара. Той прояви по-голям интерес към мен, от този който се очакваше. Заговорихме се. Лека полека компанията се разпадна. Вече беше към 3 след полунощ. Тримата решихме, че отиваме в близкия рок клуб. Още на слизане по стълбите към подземието му като че ли усетих, че се спускам в непозната бездна. Скоро съвсем изгубих ориентация. Виждах пред себе си един мъж, който ми харесва. А това не беше този, с когото имах връзка от години и с когото започнах вечерта.

Той седеше безучастно отстрани. Аз бях като унесена по приятеля му. Мислех си  „Това не може да ми се случи. Ще се овладея. Аз съм голям човек… “ Точно това е първият знак, че вече сте в триъгълник. А по всички правила единият ъгъл винаги е тъп. Струва ви се, че не можете да попаднете в такава ситуация… Да, обаче ако вече сте вътре, тази мисъл е последната на която ще можете да разчитате. По-добре съберете сили и постъпете разумно и честно към всички. Най-вече към себе си. Това ще улесни нещата. Първо си изяснете какво искате. после поговорете с другите двама.

И така един момент той явно се почувства излишен и обяви, че си тръгва. Ядосах се. Какво излизаше, че той може да стане най-безотговорно да ме зареже призори сама в бара? Вярно  оставяше ме в ръцете на приятеля си…, а и аз не съм съвсем беззащитна. Всъщност той направо сам ме тласна в обятията му. По въпроса как се случи това нямам категоричен отговор. Може би аз просто съм имала нужда от дозата адреналин, която обикновените хора си доставят с количества алкохол, високи скорости или просто с бънджи скок или нещо подобно. Моят скок беше в бездната на неизвестното с мъж, когото харесвах не само физически. Следващият скок обаче ми достави определено повече адреналин. Естествено отрицателен не само за моите нерви знак.

= съвестта =

Излишно е да си внушавате, че това ще мине нормално. Мъчително е чувството, че сте наранили някого.  Първоначално  Няма дори да си признаете, че самите вие сте объркали нещата. И тримата можем да бъдем обвинявани категорично. Нека не се съдим взаимно. Това се случва в човешкия живот. Не често, но се случва. И се преживява. Важното е да имате доблестта да признаете грешката си, ако изобщо я чувствате като такава. Аз не съжалявам. Така разбрах, че това не е мъжът на живота ми. Отново го търся, но този път доста по-внимателно. И още по-отчаяно. Дори ми се струва, че ще се откажа. И ще се надявам той да ме намери.

= последствията =

Мъжът ми пробва няколко пъти да обясни, че той ще преодолее изневярата, защото ме обича. Напиваше се жестоко около седмица. Звънеше ми с желание да се виждаме, но аз отклонявах поканите с оправдание, че имам много работа. Просто исках да мине време. Нали това лекувало… Аз наистина имах много работа. А междувременно се върнах към мъжа, когото бях отхвърлила по някакви така наречени разумни причини. И явно разумът си беше казал думата във връзката ни, защото той се беше променил много. Чувствам се добре с него. Разказах му всичко, което преживях в негово отсъствие. Не ме обвини. Каза, че ме приема и харесва такава, каквато съм. Дали той е моята половинка обаче все още не знам. Просто ме мъчат призраци от миналото и се страхувам да се отдам… Съмнявам се в себе си.

https://gossips.bg/wp-admin/options-general.php?page=ad-inserter.php#tab-4

= развитието =

Развод. Вече дори не се чуваме. Общите ни познати тактично отклоняват темата за нашата връзка и всичко сякаш се успокои. Не излизаме заедно, но ако се срещнем случайно всичко е като по учебник по актьорско майсторство. Усмихваме се любезно и си казваме редовните учтивости.  Само на мен ми е доста неудобно, но се справям.  Явно винаги ще ми тежи. С другия повече не се видяхме и не си продумахме.