Един мъдър човек знаел всичко за парите и щастието, тъй като имал и двете. А когато по време на финансовата криза се разорил, го попитали: „Какво е да си беден?”, той отговорил: „Аз не съм беден, а нямам пари. Бедността е състояние на ума, а аз никога няма да бъда беден.” Ето кои са стъпките към вътрешната сила, която всеки от нас би било добре да притежава:
1. Да бъдат богати мислите ви
Той се оказал прав: богатство и бедност са състояния на душата. Някои хора, които нямат пари, се чувстват богати, а богатите – бедни. Мислейки за богатството, забравяме, че парите идват и си отиват, а ние сме ценни сами по себе си. Мислете богато, повишавайте самочувствието си, напомняйте си за това колко е ценна вашата идентичност. Това е истинското богатство.
Често ни препоръчват да правим това, което обичаме – и парите ще дойдат сами. Понякога това работи. Но по-важно е да правите нещата, които обичате, да чувствате великото чувство за пълнота на живота, което е по-скъпо от всички богатства. В близост до леглото на умиращия, ние често чуваме думи на съжаление: „Никога не преследвах мечтите си“, „Никога не правих това, което наистина исках”, „Аз бях роб на парите“. Но още никой не е казал: „Бих искал да остана по-дълго в офиса,“ или „Аз щях да бъда много по-щастлив, ако имах десет хиляди долара повече.“
2. Намалете контрола
Ние вярваме, че парите дават сила, чувстваме, че контролът над хората и ситуациите ни дава власт. Колкото повече контрол, толкова по-добре. Естествено, ежедневните дейности трябва да се държат в рамки, проблемите възникват, когато започнем да контролираме нещата повече, отколкото трябва. Тогава изразходваме енергия, за да ограничим безграничното. Вярно е, че тези, които имат повече пари и власт, могат да контролират околните. Но това няма нищо общо с истинската власт. То е само временно влияние. Ние искаме всичко да е „по нашему.“ Но „нашият начин“ не винаги е най-добрият. Защо другите трябва да минат през него? Животът не се превръща в хаос, ако ние се отпуснем или намалим контрола. Нещо повече – всичко си идва на мястото.
3. Бъдете щастливи
Личната сила е вродена дарба и реалност. Ние я пропиляваме, когато се фокусираме върху чуждото мнение. За да си я върнете, си спомнете, че това е вашият живот. Вие не разполагате със сили да направите другите щастливи, но сте достатъчно силни, за да направите щастливи самите себе си. Нашата сила е в това да правим това, което искаме, да станем такива, каквито можем. Тя не ни е дадена, за да правим само това, което „трябва да правим”.
4. Вярвайте в другите
Личната сила създава пространства в живота ни и в живота на хората около нас – за да бъдат запълнени с цялост и благодат. Тази сила означава, че ние подкрепяме другите, защото сме достатъчно силни, за да даваме. В края на краищата, това което е в тях, ние го откриваме и в себе си. Инспирирайки вярата в другите, ние придобиваме увереност и в себе си.
5. Живейте днес
Защо си мислим, че „утре“ ще имаме по-голям шанс за щастие или сила, отколкото „днес“? Играта на „повече“ поражда у нас чувство на малоценност. Дори и да получим това, което искаме, все още продължаваме да се чувстваме зле, тъй като това не ни е достатъчно. И ние пак оставаме нещастни. Само ако имахме малко повече… Но не разбираме, че всичко е доста по-просто.
Тежко болните не могат да си позволят да играят на играта „повече“, защото за тях може да няма утре. Те откриват, че силата е в „днес“ – и това им е достатъчно.
Светът, в който живеем винаги може да стане по-добър – не утре, а сега. И дъждовният ден веднага се превръща в слънчев, лошите отношения стават добри, а „неправилното“ – „правилно“.
