Мит ли е „И заживели щастливо….“?

Митът за „И заживели щастливо”

Принцът и принцесата се влюбват, но има зли сили, които искат да попречат на щастието им. Принцесата е в опасност (спи 100-годишен сън, отровена е от мащехата си и т.н), но накрая принцът я спасява и така двамата заживяват безгрижно за вечни времена.

Това накратко е сюжетът на повечето популярни детски приказки, с които са ни приспивали и които са ни учили да правим разлика между доброто и злото. Макар и на подсъзнателно ниво те са изградили и очакванията ни за любовта, които животът безмилостно е разбил на парченца на по-късен етап.

Като деца не сме се питали как изведнъж злите сили са преборени и никога повече не се изпречват на пътя на влюбената двойка. За съжаление, в днешно време захаросаните романтични комедии поддържат мита за нагледно неизбежния happy ending. Филмът завършва с целувки и прегръдки и весела музика, а зрителят си тръгва от кино салона доволен и обнадежден, че истинската, прекрасната, идеалната любов съществува.

Само че да поставяме знак за равенство между истинската и идеалната любов и, образно казано, да се разочароваме от това, че конят на принца не е толкова бял колкото в мечтите ни, оказва пагубно влияние върху връзките ни.

Любовта е магия. Любовта окрилява, вдъхновява, променя. Тя изпълва живота ни с нов смисъл, с радост, спокойствие и надежда. Всеки заслужава да намери спътник в живота, който да го обича какъвто е и да кара сърцето му да се усмихва. Също така всеки заслужава да обича и да намери човека, на когото иска да даде цялата нежност, грижа и подкрепа, които таи в сърцето си.

Това е истинската, прекрасната, чистата любов. Но трябва да сме наясно, че след като срещнем подходящия човек, влюбим се и решим да извървим житейския си път заедно с него, не идва непоклатимото и безоблачно щастие.

Когато двама души се влюбят, настъпва сблъсък на различни светове. Невинаги тези светове могат да съществуват напълно хармонично заедно. С времето откриваме в половинката си прояви на характера, които не харесваме и ни карат да се съмняваме дали това е правилният човек за нас. Защото нали уж всичко трябваше да е перфектно… Нали уж трудното беше да срещнеш човека и когато това се случи, започва вашата приказка с щастлив край…

Ако не се освободим от тези големи очаквания, рискуваме да живеем в непрестанно разочарование и неудовлетворение, мислейки си, че някъде там съществува идеалната любов. Нереалистичните ни представи за това какви трябва да са интимните отношения между двама души, ни пречат да оценим достойнствата на човека до нас и това неминуемо създава още по-голямо напрежение във връзката.

Вместо това трябва по-често да си припомняме защо обичаме този човек и да сме благодарни, че животът ни е събрал. Трябва да му позволим да бъде себе си, да всява смут в подредения ни свят и да поставя под въпрос предварително изградените ни житейски възгледи. Хората се променят с времето, човек се преоткрива с всяко ново преживяване и всяка нова среща.

Щастливият край не е влюбването след поредица от разочарования в търсене на подходящия, не е вричането във вечна вярност след поредица от изпитания, през които е преминала връзката, или разменянето на халки. Щастливият край е краят на всеки ден, в който сте се сблъскали с несъвършенствата на вашия партньор, но осъзнавате, че няма по-мило, уютно, сигурно и щастливо място от прегръдката му.