Тя го попита дали е най-красивата жена, с която е излизал. И той каза.. „НЕ!“.
Тя го попита дали и той, като нея, не може да живее без любовта им. И той каза… „НЕ!“
Тогава тя го попита дали, ако си тръгне, той би се опитал да я върне. И той отново отговори… „НЕ!“.
Това й беше достатъчно, за да се увери, че не може да остане повече при него. Като си тръгваше, сълзи се стичали по лицето й, а душата й се раздираше от пареща болка. Тогава той я хвана за ръката и каза:
– Аз съм излизал и с по-красиви жени от теб, но нито една от тях не е теб. И именно в това е твоята безценна, красота. Красота, която няма нищо общо с правилните черти и идеалните пропорции. Красота, която плени безвъзвратно сърцето ми и искам винаги да пълни очите ми…
– Аз мога да живея без любовта ни, но не искам да живея без нея. Защото това няма да е живот, а сиво съществуване. И защото човек свиква да живее с болката. Научава се да живее. Но аз не искам да го правя. Не искам да свиквам. Не искам да се научавам. Аз искам теб.
– Аз няма да те спра, ако си тръгнеш, но не, защото не те обичам, а именно, защото те обичам. И защото за мен е по-важно да си щастлива. Дори ако не си с мен. И защото, ако си решила да си тръгнеш, значи си срещнала човек, който те заслужава повече, който може да ти даде повече. Защото… ти заслужаваш всичко! И защото те обичам… И ще те обичам, дори ако ти спреш да ме обичаш…
