Не можем да отключим психично заболяване само от стрес, обясни доцент Весела Стоянова от Клиниката по психиатрия в столичната Александровска болница.
Пред Дарик радио, тя коментира, че стресът е рисков фактор, който допринася за появата на психичен проблем, но такъв се отключва само при хората, които имат генетична предразположеност към подобен и са подложени на стрес.
Доц. Стоянова каза, че голяма част от населението лекува паническите си атаки с бензодиазепин и с алкохол, което е грешка, тъй като не води до пълно излекуване, а само до зависимост.
„Децата са изключително чувствителни, сензитивни към особено емоционалните проблеми на хората, които обичат и от които зависят – това са хората от непосредственото най-близко обкръжение. Така че деца, израснали в една такава среда с непрекъснат стрес, безпокойство и тревожност у родителите, освен че носят и някаква генетична предиспозиция, средата също формира“, посочи тя.
По думите ѝ, факторите на средата изграждат един стил и едно поведение у детето да се тревожи и да се справя по-трудно в състояние на психосоциален стрес, защото примерът, който вижда, определено е такъв.
Това по-късно, в зрелия живот на порасналото дете, може да се отрази на цялостното функциониране на неговия организъм.
Има ли формула за по-дълго време здрава психика?
„Няма уникална формула, която да важи за всички. Както казва Марк Твен – раят за всеки е нещо различно. Най-важно е човек да следва собствените си потребности и максимално да се вслушва в знаците, които му дава тялото и във временните неразположения“, каза доц. Стоянова.
По думите ѝ, човек трябва да инвестира изключително много от свободното си време, от силите си и от енергията си, преди да се получат психосоциален стрес или проблеми. Има превенция, която е свързана с максимално оползотворяване на свободното време – в планината, на спортната площадка, в прекарване на време с хора, които са ни приятни и ни зареждат, в посещаване на театри, музеи, въобще – всичко, което кара човек да се чувства добре. И това трябва да се прави, преди да са се появили стресът и тревожните депресивни състояния.
„Защото тогава вече е късно и човек не намира сили. Дори да има желание, той няма сили и енергия да прекарва повече свободно време така, както би искал. Освен това и работата го притиска, тъй като той като е тревожен и депресивен не успява добре да си свърши професионалните си задължения и така се завърта един порочен кръг“, допълва експертът.
