Това се случи преди 20 години. Бях щастливо омъжена за първата си любов. Щастието ми изглеждаше пълно. Имах любим човек, любима работа, любим син.
Смятах, че никаква буря не може да разклати стабилния семеен кораб. Чувствах се сигурна като на „Титаник“, който се е смятал за непотопяем. Когато синът ми Петьо стана на 5 години, една вечер вдигна висока температура. Съпругът ми беше в командировка, качих се на колата и го закарах в спешното отделение на близката болница. Дежурният лекар внимателно го прегледа, премери му температурата и му изписа лекарства. Детето имаше силна простуда. На тръгване благодарих, подадох му ръка и в този момент срещнах погледа му. Мъжът ме погледна внимателно със сините си очи, подаде ми визитката си и аз си тръгнах. Фамилията му беше Константинов.
За съжаление момчето ми разви бронхопневмония и двамата постъпихме в болницата. На втория ден в стаята ни влезе на визитация доктор Константинов. Попита ме как са нещата и аз отвърнах, че се надявам синът ми скоро да се оправи. Той се усмихна и каза ако има нещо тревожно, да му звънна. Почувствах силна духовна близост с този човек. Не го познавах, не знаех какво обича и какво мрази, но бях привлечена от него.
След седмица ни изписаха и се прибрах вкъщи. Смятах, че едва ли ще ми се наложи отново да се срещна със симпатичния доктор. Но съдбата бе решила друго. Живеех близо до болницата и една сутрин закъсах с колата точно преди да направя десния завой. Спрях и се заозъртах. Една кола спря и от нея изскочи докторът. Бил нощна смяна и се прибирал. Помогна ми и за благодарност седнахме да изпием по кафе наблизо. Попита ме как е синът ми. Разговорът някак ни сближи и той ме покани привечер да изпием по чаша вино.
Не знам защо приех. Чувствах, че върша нещо нередно, но се съгласих. Казах на мъжа си, че ще се срещна с една приятелка, която си е дошла от чужбина. Облякох къса черна рокля, високи токчета, сложих си красивите бижута. Вечерта мина приятно. Докторът ми каза, че живее с приятелката си, от която има дъщеря. Започнахме да се срещаме тайно. Отдадох му се с цялата си душа, тялото ми жадуваше за ласките му. Мъжът ми не подозираше за моята изневяра, той беше 100 процента сигурен в мен.
Имаше и уикенди, в които се срещахме. Веднъж той шофира цяла нощ до морето, за да бъдем ден и половина заедно. Чувствах, че потъвам в пясъчна пустиня, от която няма изход. Минаваше ми мисълта за развод, но все още не смятах, че ще се реша на това.
Минаха 8 години. Синът ми влезе в пубертета, животът си вървеше. Аз живеех от среща до следващата с любимия. Той ми обещаваше, че след като синът ми навърши пълнолетие, с него ще бъдем свободни и ще заживеем заедно. Междувременно той скъса с приятелката си, но не ми обясни какво е станало с детето.
Веднъж си беше оставил лаптопа на леглото и забелязах, че е в сайт за запознанства. Повечето от жените бяха азиатки, имаше и блондинки. Когато го попитах защо го прави, отговори, че се чувствал самотен. Аз съм имала семейство, той бил сам. Една вечер го проследих и видях, че влиза в нашумял бар. След един час излезе, придружен от млада, синеока жена. Качиха се в колата му и отпрашиха.
На другия ден реших, че това е краят. Трябва да скъсам пъпната си връв с този мъж.
Дадох му любов, смятах, че ще живеем заедно, всичко пропадна. Помислих си, че човек каквото и да прави, остава сам. Сам с наранената си душа и тяло, с изгубените илюзии. Страдам, защото ми липсва, но бих му казала – нещо бъркаш, скъпи, не съм жена за евтини приключения. Дано си го разбрал.
Радост
Източник: lichna-drama.com
