Не си спомням да съм се влюбила в теб. Да съм го искала. Да съм си го поставяла за цел. Сега лежа сгушена в прегръдките ти и галя лицето ти, а наболата ти брада леко драска пръстите ми. Толкова любимо и успокояващо.
Хващаш ръката ми и вплиташ пръстите си в моите. Спомняш ли си – беше ми казал, че не можеш да обичаш, че си студен отвън и отвътре, че ти харесва да си сам.
Сега виждам радостта в усмивката ти, нежността в очите ти, когато сме заедно и искам да повярвам, че вече не вярваш в това, което си ми казал преди. Накара ме да свикна с мързеливите ни уикенди, прекарани в леглото, сериалите до късно вечер, закуските в леглото, специалните вечери на свещи, страстните ни нощи.
Замислям се и осъзнавам колко ще ме заболи, ако трябва някога да пусна ръката ти завинаги. И тогава разбирам – влюбила съм се. В моментите с теб. В очите ти. В усмивката ти. В навиците ти. В странностите ти. В теб – такъв, какъвто си… Aвтор: Ая
Източник: Dama.bg
