„На пътя на волята съществуват методи – тези 112 метода. На пътя на отдаването, отдаването само по себе си е метод. Всички методи по същество са отрицание на отдаването, защото метод това означава да зависиш от самия себе си.
Можеш да вършиш нещо: техниката е пред теб и ти я практикуваш. На пътя на отдаването ти повече не съществуваш, затова не можеш да правиш каквото и да е. Направил си най-последното, най-крайното: ти си се отдал.
Деви от само себе си е постигнала Шива без никакъв метод. Тя просто се е отдала. Трябва да се отбележи следното: тя не задава тези въпроси заради себе си. Те са зададени заради човечеството. Самата тя го е постигнала чрез любовта. Любовта сама по себе си е достатъчна. Любовта не се нуждае от нищо друго. Тя го е постигнала чрез любовта и затова не знае нищо за някакви методи, техники.
Ти се предаваш, само когато всички методи са се оказали безуспешни, когато не можеш да постигнеш целта с нито един метод. Направил си всичко, което е по силите ти. Почукал си на всяка врата и нито една от тях не се е отворила, и си извървял всички пътища и никой от тях не те е извел доникъде. Направил си всичко, което може да се направи, и сега се чувстваш безпомощен. В тази пълна безпомощност може да се случи отдаването.
Не можеш да попиташ как да се отдадеш: самият въпрос е абсурден. Как можеш да попиташ как да се отдадеш? Можеш ли да попиташ как да обичаш?
Любовта или я има, или я няма, и ти не можеш да питаш как да обичаш. А ако някой ти каже и те научи на това да обичаш, запомни, ти никога няма да можеш да обичаш.
Щом веднъж ти е дадена техника за любов, ти ще се залепиш за техниката. Затова артистите не могат да обичат. Те познават толкова много техники, толкова много методи, а всички ние сме артисти. Щом веднъж си усвоил хитростта как да обичаш, любовта няма да разцъфти, защото можеш да създадеш една външност, илюзия. А илюзията те поставя извън любовта, изолира те от нея. Ти си защитен.
Любов, това означава да си тотално открит, уязвим. Това е опасно. Оставаш незащитен.
Не можем да питаме как да обичаме; не можем да питаме как да се отдадем. То просто се случва. Любовта се случва, отдаването се случва.
По своята дълбока същност любовта и отдаването са едно и също нещо.”
Ошо
