Изборът на Тамара Георгиева за „Мис България 2017“ породи редица коментари в социалните медии, като огромна част от тях поразяват с непремерен негативизъм и с първобитна злоба, характерна за потиснати хора с ниско самочувствие.
Поначало много малко чувство за хумор може да се прояви по отношение на външния вид, особено на жена, но в случая гадните коментари надхвърлят в пъти причината, породила ги: а именно „не особено красивото“ излъчване на Тамара. Погледано обективно става ясно, че новата Мис нито е късокрака, нито е с наднормено тегло, нито е твърде стара, нито има мустаци.
Нейният грях е, че тя не се струва симпатична на кибиците във фейсбук, които се изживяват като завършени естети. Прекалено изтъненият й нос се приема като предизвикателство към принципите на конкурса, тъй като, донякъде погрешно, „Мис България“ все още се тълкува като „конкурс за красота“.
Но по нашите ширини това не е конкурс единствено за красота, а от години е състезание за най-богат спонсор, за най-добро лоби, за най-„наше момиче“. И ако всички, които коментират, не знаят това, то какво изобщо разбират от конкурси за красота, че се възмущават?
Публикувахте от Miss Bulgaria в 19 ноември 2017 г.
А какво да кажем за злобата, проявена от страна на множество жени, които имат за себе си мнението за много по-красиви от Тамара! Ами да се бяхте явили вие на конкурс, вместо да пишете по фейсбук? Но тогава щяхте ли да можете да понесете всичко онова, което тя ще понесе в името на успеха? И най-вече: дали бихте могли да понесете хора като себе си, излъчващи вашата собствена злоба, ако сте на нейното място?
Разбира се, никой не се замисля по тези въпроси, когато оставя публично „компетентното“ си мнение – нали „на чужд гръб и сто тояги са малко“. И изобщо критиката е много лесно занимание, когато си седиш вкъщи пред монитора. А когато имаш единствено най-общи критерии по всички въпроси на света и очакваш той да бъде такъв според тях – си постилаш основата на дългосрочна фрустрация през целия живот.
Защото светът не се движи според нашите очаквания. Той просто „е“. Затова и злобното отношение към всеки и към всичко, което е пробило „стъкления таван“ на собствените ти очаквания, не е проблем на Тамара. Той е твой проблем, драги фейсбук умнико.
За жалост „фейсбук-умниците“ са прекалено голямо количество, а злобата от техните фрустрации е деградивна, натоварваща, уморителна и в крайна сметка – омаловажаваща всеки успех. В случая с „Мис България“ проблемът е и че критикарите умело успяват да преместят фокуса от мутризацията на конкурса в България към беззащитната „Мис“, която вероятно е най-невинният човек в цялата схема. А и вместо да се обсъжда защо филърите и силиконът продължават да са толерирани в подобни състезания, „кибиците“ се хващат за носа на Тамара…
Публикувахте от Miss Bulgaria в 19 ноември 2017 г.
Когато не си доволен от своето съществуване, най-лесно можеш да блеснеш, като захапеш нещо по-големичко: национален футболен отбор, най-добрия тенис играч на страната, новата Мис… Но най-смешното в цялата работа е, че подобна реакция съвсем не е прецедент.
Ако си спомним приемането на „Мис България 2009“ Антония Петрова, зад която седеше силно руско лоби – ще видим абсолютен аналог на сегашната ситуация. Тогава тя беше наричана „Мис Крокодил“ и това остана нейно прозвище в България. Странно, че в Русия тя не получи подобни епитети, въпреки че спечели конкурса „Мисис Русия 2012“. Да не би руснаците да са по-толерантни от нас?
Не, просто те са наясно с фалша на всичките тези конкурси по нашите ширини и не си губят енергията да хейтват всеки успял. Българската злоба обаче е титанична. Тя широко надхвърля мащаба на родната „земя като една човешка длан“. Никой не може да е над никого, дори да си го е заслужил, и това е чудовищен проблем.
Има един начин фейсбук-умниците да замлъкнат, но той е дългосрочен и включва както образованието, така и възпитанието и най-вече обучението в критика и самокритика. Защото това, че си забелязал големия нос на някоя Мис-ка и си написал статус по повода във фейсбук, не показва критичност. Показва единствено първичност и елементарно мислене. Текст: Марина Стоименова
