Техниката шибари или как БДСМ се превръща в изкуство

Ако завързването по време на секс предизвиква интерес у теб, то ще ти е интересно да се запознаеш с неговия най-красив и сложен вариант, наподобяващ изкуство – техниката шибари.

Шибари идва от Япония и е древна техника, която добива популярност и в западния свят през последните няколко години.

Причината е, че хората го възприемат по-скоро като форма на изкуство, а и поради факта, че БДСМ културата все повече излиза от зоната на сексуалните табута. Със своите безброй варианти за връзване и методи за обучение, шибари разпалва любопитството на тези, които търсят нови сфери за развиване на еротичния си потенциал.

Нека видим кои са тези прекрасни, вълнуващи и възбуждащи нови начини за завързване.

1. Какво точно е шибари?

Шибари е древно японско изкуство за завързване.
Шибари е древно японско изкуство за завързване.

Модерната версия на шибари произлиза от Hojōjutsu, бойно изкуство, което включва завързването на човек, обикновено затворник, с въже. Нещо като съвременните белезници, но много по-индивидуално и сложно. Съществуват различни начини за завързване, като всеки отговаря на обществения статус на заловения човек. Бойното изкуство се практикува от векове, но се превръща в еротично занимание към края на 19 и началото на 20 век.

2. А какво е кинбаку?

Споровете около произхода на думите често са неразрешими. Освен западната форма на завързване и техниката шибари, можеш да чуеш и термина кинбаку. Поради проблеми с превода, хората използват както шибари, така и кинбаку, но двете означават едно и също.

3. Шибари постоянно се променя.

There's a lot going on here. . #rope #bondage #shibari #kinbaku #縛り

A post shared by NFGrope (@nfgrope) on

В чужбина се провеждат курсове по шибари, което е увеличило известността на техниката неимоверно (към момента съществуват над 200 000 публикации по темата в Instagram – погледни хаштаговете #shibari и #shibariart). С други думи, шибари е „живо“ изкуство, което постоянно се променя, разраства и модернизира, превръщайки се в нещо изключително красиво.

4. То е форма на лично изразяване.

Фактът, че начините на завързване и самото завързване са толкова лични, е една от причините шибари да е толкова популярно. И не само заради това, че можеш да приложиш въображение при завързването. Също така е много важно да осъзнаеш какви са причините да го правиш. Има голяма разлика между това да завържеш някой за леглото, за да правиш секс с него и да го правиш заради чувствеността на преживяването. И двете са забавни, но различията трябва да бъдат добре обсъдени между теб и партньора ти.

5. Завързването работи за всеки.

Друго предимство на шибари е, че то може да бъде приложено върху всяко тяло и според възможностите на този, който го практикува. Не си играй с „митично“ тяло, чийто форми са плод на въображението ти и недей да правиш точните възли, за които си научила онлайн. Играй с човека, който стои пред теб. Възможно е да не успееш да завържеш точно определен възел или на партньора ти да не му е удобно да застане в позицията, която си видяла в някое видео. Шибари е прекрасен начин да разпалиш изследователския си дух, да се забавляваш и създадеш нещо уникално. Шибари не е начин да нараниш чувствата и тялото на човека до себе си.

6. То буквално завързва партньорите един за друг.

Инструкторите пo шибари използват техниката, за да помогнат на двойките да възобновят връзката си. Според специалистите, въжето има невероятната способност да предава енергия, а също така дава на участниците възможността да си станат по-близки и интимни. Освен това, то играе ролята на „карта“, която показва къде трябва да бъде докосван другия човек. Еротичният потенциал е огромен.

7. Техниката предоставя нов начин за комуникация между партньорите и заздравява връзката между тях.

【photo session 】model:Sena #rope #nawa #kinbaku #japanesekinbakuartist #kinbakushi#bakushi#shibari#ropebondage

A post shared by Ibarako Harumayu (@harumayuibarako) on

Инструкторът по шибари, Нобъл Манке, обяснява как се случва това. „За мен шибари не опира само до използването на въже. Когато завързвам, аз не се концентрирам върху възлите – разкрива той. – Когато въжето се плъзга по тялото на партньора ми, аз искам да усещам как той реагира на завързването. Въжето е само инструмент за осъществяване на връзката. То е проводник на чувствата и желанията, които се разливат между двама души. За мен изкуството е не да създаваш различни възли, но да правиш същото с емоциите на отсрещния човек, надявайки се той да изпитва същите чувства като теб“.