За момичетата, които не искат да бъдат като всички…
За момичетата, които искат да бъдат като себе си.
За ТЕБ!
– Коя си ти? – попитало момчето.
– Обикновено момиче.
– А аз съм необикновено момче – гордо заявило момченцето.
– И какво в теб е необикновеното? – заинтересувало се момиченцето.
– Всички ми казват, че съм необикновен и ще стигна далече.
– Далече ще стигнеш? А къде? И защо?
– Още не знам, но всички казват, че това е много важно.
– Искаш ли да поиграем на гоненица, ако не е необходимо да тръгваш за там веднага – предложило
момиченцето.
– Хайде – зарадвало се необикновеното момче.
Момченцето се носело по поляната, опитвайки се да настигне момиченцето. Ръцете му практически докосвали леката рокля, когато момиченцето изведнъж прелетяло на другата страна на поляната.
– Така не е честно – намусило се необикновеното момче.
– Защо? – учудило се обикновеното момиче.
– Ти можеш да летиш, а аз – не. Така не е възможно да те хвана, а това е неправилно. Трябва само да тичаш.
– Защо трябва само да тичам, щом ми харесва да летя?
– Защото такива са правилата, трябва да играеш като всички.
– Толкова интересни неща казваш, ти наистина си необикновено момче. А защо не можеш да летиш?
– Не зная. Никой не умее, не умея и аз. Да идем да те запозная с децата и да поиграем всички заедно.
– А там може ли да се лети?
– Не, нали ти казах, че никой не умее.
– Прощавай, но аз ще полетя нататък. Аз съм само обикновено момиче и мога да правя само това, което ми харесва. И за което съм родена. А аз съм родена да летя…
