Ако държите това списание в ръка, ако вчера сте си пуснали молба за отпуск, а в събота сте на рожден ден и се чудите в коя от шарените опаковки да облечете подаръка, значи още сте в света, в който хартията съществува.
Източник: Wikimedia
Отдавна предричат гибелта й заради компютрите и интернет, но тя упорито се е закотвила в живота ни и не мисли така бързо да си отива. А как са живели хората във времената, когато хартията все още не е съществувала? При всички положения много по-различно, от съвременна гледна точка – и много по-трудно. Откриването на хартията се смята за едно от 4-те вeлики изобретения, направени в Китай. Свързва се с името на Цай Лун, макар че е позната и преди него, но има защо: той е човекът, открил процеса на производството й – такъв, какъвто е и днес. Китаецът е малко известен в Европа, в някои енциклопедии името му дори не се споменава. Но той е историческа личност, тачена като герой в страната си и в Азия. Въпреки че хартия в Китай имало векове преди него, Цай Лун подобрява много технологията за производството й и открива, че тя може да се прави от най-различни материали. Именно той започва да използва дървесна кора, коноп, парцали. Прави първата стандартизация на начина на производство на хартията и разпространява откритието си сред населението на Китай. Кой е Цай Лун? Според летописите той се ражда около 50 г. сл.н.е. по време на династията Хан в бедно семейство, което изкарва прехраната си със занаятчийство. Постъпва в императорския дворец като евнух през 75. г. Няколко пъти се издига в йерархията по времето на император Хе. През 89. г. получава титлата Шън Фън Си и започва да ръководи служба за производство на оръжия и инструменти. През 105. година Цай Лун предлага на императора мостри, които демонстрират нов начин за производството на хартия. Легендата разказва, че един ден изобретателят гледал как една оса си прави гнездото, дъвчейки парченца бамбук. Омесвайки ги със слюнка, тя изработила малък лист хартия, който използвала за гнездото си. Това вдъхновило Цай Лун и той създал новия метод за производство на хартия. За своята рецепта той използва вътрешната част от кората на черница, бамбук и късчета коноп, памучни парцали и рибарски мрежи. Изобретателят смесва бамбукови късове и влакна на различни растения, залива съставките с вода и ги вари. После ги бие в дървено корито, докато станат на хомогенна каша. В нея се прибавят парцалите и дървесната кора. В сместта се потапя бамбукова мрежа, която се покрива с тънък слой каша. Когато водата се отцеди, хартията се отделя от мрежата и се окачва да се суши.
Снимка: vesna cvorovic / Shutterstock
Възможен е и друг вариант – сместа се изсипва върху гладка повърхност от грубо изтъкано платно, така че водата да може да се отцеди от него. Остава съвсем тънък слой от влакна върху платното, който пак се суши. След време започнали да пресоват хартията.
Император Хе бил толкова доволен от откритието, че дал на Цай Лун
аристократична титла и го наградил с голямо богатство.
И има защо. По онова време китайският учен се нуждаел от цяла каруца, за да носи няколко броя книги, тъй като писмените документи в Китай били на дървени или бамбукови плочи. Представете си с каква скорост е функционирала при това положение държавната администрация в империята. По това време на европейците им било по-лесно, тъй като разполагали с папирусови свитъци, дошли от Египет.
След откритието на Цай Лун нещата в Китай много се променили. Хартията му била лека, тънка и издръжлива, и най-важното – евтина .
А най-голямото й предимство било, че можела да се произвежда масово.
Ето какво пише в официалната му биография, съчинена по-късно в Китай:
„В древността всички ръкописи се правели на плочки от бамбук или на парчета коприна.
Тя обаче била доста скъпа, а бамбукът тежал и затова не били удобни за използване.
След откритието на Цай Лун хартията започнала да се използва навсякъде, наричали я „хартията на Маркиз Цай”.
Самият Цай Лун още по своето време бил смятан за национален герой . Той бил уважаван заради нестандартните си идеи и смелостта си. Не се съобразявал с йерархията и не се боял да се обърне направо към императора, за да предложи нововъведенията си.
Появата на хартията на Цай се дължи и на много добро стечение на различни обстоятелства. Цай Лун бил надарен с изключителен талант на изобретател, но в същото време имал и достъп до императора. Положил всички усилия, така че откритието му, вместо да потъне в забвение, да бъде разпространено и да даде огромен тласък в развитието на Китай.
Може би не всички са приели веднага изобретението на евнуха. Според една народна приказка когато Цай Лун демонстрирал хартията за първи път пред хората, те започнали да му с подиграват. За да ги впечатли с магическите й способности, Цай Лун се престорил на умрял и инструктирал приятелите си да го поставят в ковчег, като дишал с помощта на бамбукова пръчица. След това по неговите указания другарите му
запалили върху ковчега хартия и той скочил от гроба, като „оживял” отново.
Дали това е истина или не, никой не знае. Интересно е обаче, че китайците и до днес имат обичай да горят хартия върху гробовете на починалите.
Цай Лун обаче успява да се забърка в дворцови интриги. През 121 г. идва и обратът – император Ан започва да си разчиства сметките с виновниците за страданията и смъртта на баба му и на баща му – принц Кън. На Цай Лун било наредено да се яви в затвора. Тогава той се изкъпал, облякъл се в най-хубавите си дрехи и се самоубил, като изпил отрова. Така безславно завършил животът на един от най-великите изобретатели в света.
В средата на второто столетие е построена гробница в чест на Цай Лун в неговото имение в град Лейън в провинция Хунан. Според летописците
китайците издигат и храм в чест на Цай Лун в Шънду.
Неколкостотин семейства, които изкарвали прехраната си с производство на хартия, дошли от близо 10 км, за да отдадат почитта си към него.
Днес гробът на Цай Лун е под защитата на държавата като исторически паметник. Издигната е и мемориална зала, заобиколена от градина. В задната й част е поставен каменен хаван, в който Цай разбивал кашата, от която направил първата си хартия.
След като Цай Лун въвел новия начин за производство на хартия, тя бързо се превърнала в масово средство за писане в Китай още в 3. век. Хартията позволила на страната да развие много по-бързо своята цивилизация чрез широко разпространение на литература и ограмотяване на населението. Според преценката на повечето историци след второто столетие в продължение на 7–8 века китайската цивилизация е най-напредналата в света.
През 751 г. някои китайски майстори на хартия били заловени от арабите след загубата на китайските войски в битката при река Талас. По този начин пазената дотогава в тайна техника се разпространила и скоро започнало производство в Самарканд и Багдад. Първата арабска хартия заменила много бързо папирусите, използвани дотогава в Близкия изток и Северна Африка.
Важно е да се отбележи, че европейците правят първата си хартия цели 10 века след Цай Лун, и то след като научават технологията от арабите. Маврите пренасят хартията в Испания и основават там първата работилница за производството й през 1150 г. Така получават възможност да разпространяват своята ислямска култура чрез писмени текстове. После през 13. век италианското селце Фабриано се превръща в главния център на хартиеното производство в Европа. В края на 14. век е основана първата фабрика за хартия в Германия. 100 години по-късно заводите са вече 60.
Въвеждането на печатарската машина на Гутенберг
разпространява още повече хартията и улеснява развитието на академичната мисъл в Европа, като й помага да навакса закъснението спрямо китайскта цивилизаця.
Начинът на производство на хартия е смятан за един от най-сложните. Показателно е, че въпреки че са виждали китайска хартия, много азиатски народи не успели векове наред да си я произведат сами. Това прави приноса на Цай Лун към цивилизацията особено важен. Методът, изобретен от него, си остава по същество същият и днес, ако не се смята механизирането на процеса.
Цай Лун е поставен на седмо място в книгата на американския историк Майкъл Харт за 100-те най-влиятелни личности в човешката история. Той излиза напред в класацията пред откриватели като Гутенберг, Айнщайн, Пастьор, Галилей, Аристотел и други заради огромното историческо значение на хартията за цивилизациите на Земята.
