Виновен ли е мъжът за незадоволяването на жената?

Да приемем, че мъжът и жената наистина се обичат и се допълват, без да правят разлика между духовна и телесна привързаност.

Жената не е фригидна и желае сношението. Възпитанието и досегашният и житейски опит са оформили положителната нагласа спрямо сексуалността. Интимната среща се извършва при благоприятни външни условия.

Въпреки това жената стига до оргазъм много рядко или въобще не го познава. На какво се дължи това?

Или инъче казано – Кой е виновен?

Няма друга съвместна човешка дейност, при която участниците да се настройват един друг душевно и телесно, толкова фино и гъвкаво в зависимост от променящата се ситуация, както при и още преди половият акт. Колкото по – лесно се смущава половият акт при един човек, толкова по-необходима е взаимната нюансирана нагласа с партньора.

По психологически причини повечето жени се смущават по-лесно от мъжете. Освен това половото им желание се събужда постепенно, защото възпитанието  изгражда задръжки, които му пречат да се появява свободно.

Тяхната способност да стигнат до оргазъм се изгражда бавно. За тази нагласа им е необходимо най-често дълго време, понякога години.

Времето за достигане на пълна хармония в секса може да бъде скъсане. Въпросът е и двамата да чистят грешки и не привикват към нови.

Грешките при мъжете:

В секса обикновено мъжете са по силни и инициативата е в тях..

Фактически жената много често не стига до оргазъм, защото мъжът малко или никак не се  съобразява или нагажда към потребностите и.

Често цитираната мисъл на Галахад- „Всеки дефект в жената е само показател за ниското еротично ниво на мъжкото и обкръжение!“, и поговрката-„Няма фригидни жени, а има само  непохватни мъже“ са само пресилени любезности по адрес на жената.

Но всеки рачен консултант и всеки психотерапевт е запознат с широкото разпространение на дължащата се на мъжета аноргазмия.

Общо взето, мъжът събужда женската сескуалност и прави от жената опитен партньор. Дали и кога това ще му се отдаде, решително зависи от това , как той я е въвел в сексуалния живот.

Много жени, поради тяхната чувствителност, си спомнят за първия им път като за грубост: резултат на това е убеждението, че сексът служи на мъжа само за лично удовлетворяване на нагона му.

Ето по такъв начин, всички нейни корени на нежност, които едва са били покълнали биват стъпкани с огромна лекота.. с един замах.

Когата жената прави секс за пръв път проникването може да и причини болка, която обаче се успокоява бързо. Много по разочароващо е несъобразителното отношението на мъжа.

И все пак грубата дефлорация не е в състояние да потисне сексуалните пориви на една бивша девственица. Тя просто трябва да знае дали може или не може да му се довери и първият секс крие много нейни отговори.

По настояване на мъжа за брачна консултация идват двама съпрузи, сключили брак преди 3 години:


Мъжът настоява да влезе най-напред сам в кабинета, въпреки че от лечение се нуждае жена му. Тя е съгласна. Тя е просълзена. Той се оплаква от болко в стомаха и язви на дванадесетопръстника и твърди, че страднията му са свързани със сексуалното поведение на жена му. Тя била погрешно възпитана и предвзета, поради което имала редица лоши качества, била много потисната и въздържана. Не отклонявала сношенията и участвала в тях с удоволствие, но никога не се възбуждала. Той опитвал всичко възможно и вече я пращал на лекар, защото това не било нормално. Най-нкрая веднъж тя имитирала оргазъм. Това било по-лошо и от равнодушието. При това тя казвала понякога: „Престани вече, аз съм съсипана“.  За него това било като студен душ. „За проба“, той опитал други жени и страстната им възбуда му показала ясно недостатъка на жена му. Ето защо той неможел вече да живее с нея. На въпроса, дали обича жена си и дали любовта му е свързана с тези обстоятелства, той отговаря, че вследствие студенината на жена му в техния брак се появила непоправима пукнатина.

Сломената и наплашена млада, стройна, 23-годишна жена спонтанно споделя, че обича мъжа си и не желае да го загуби. Тя се целувала с удоволствие с него и когато я докосвал и галел цялото и тяло излъчвало приятна топлина.  Но той правел това рядко, а тя не се решавала да го поиска. Той припрян и винаги пристъпвал направо към секса. Само понякога я погалвал по вагината и това е единственото, което получавала от секса, като показател, че желае именно нея;  но той нямал търпение за края и затова тя не изпитвала удовлетворението. Поради това след всеки техен полов акт той я упреквал за студенината и. Сега я заплашил с развод, ако до 3 месеца това лечение не промени нещата. Откакто чула това, тя вече не може съвсем нищо да изживее, въпреки че полагала усилия. Очевидно е, че след такъв ултиматом всякакъв порив ще бъде задушен. 

Трагичното в случая беше противоречието между грубият и равнодушен мъж и напълно предалата се в своята първа любов жена. Така като нямали деца, бракът нямало как да бъде запазен. 

Тя превъзмогна спомените си, омъжи се повторно. Този път била по-щастлива.

източник: „Интимно“-Зигфрид Шнабл


Вниманието, търпението и делкатността не изключват желанието в мъжа, а би трябвало да го допълват.

Както грубостта, така и  нерешителността могат да избледнят сексуалния порив в жената; решаващо значение има чувството за съобразителност и за подходящо време, с които мъжът избира да настъпи или загрижено да почака, да изисква или да моли, смело да взема или да чака да му подарят.

Дори и най-малкото разместване на ударението, може да задуши разгарящият се огън.

Има жени които съобщават, дълбоко разочаровани, че се чъвстват употребени и захвърлени, защото  мъжът е превърнал изживяването от секс в навик. В Бързо задоволяване на лична потребност без нежност, без отношение —нито в началото-нито в края. Защото когато мъжът обръща гръб на нежноста, от която се нуждае жената, веднага след еякуацията,  от жената се предполага също така хладна и бездушно и това осуетява оргазма и.

Балзак писа с типичния за него приповдигнат маниер: „Съпругът никога не трябва да заспива пръв и да се събужда последен.“
По-поетично и по-убедително към мъжете, се обръща Леонард Франк: „Който още не е бдял над съня на любимата, той не знае колко прекрасен може да бъде животът.“

Сравнително грубо, но точно излага безчувстеното поведение на своя мъж след секс една 37 годишна жена:


„Той е нетърпелив и бързо стига до задоволеното си състояние; с годините привикнах. Но все така дълбоко ме засяга отношението му след това. Щом получи каквото му трябва, спирам да го интересувам. Той веднага се отдръпва, завива се и заспива, доволен и сит като накърмено бебче. Една целувка ще струва повече усилия отколкото съм заслужила. Всеки път това за мен е по-лошо от шамар. И още си задавам въпроса: „Желае мен или задоволява удоволствие. Тогава си притискам главата във възглавницата и плача.. Ако ме забележи той  демонстрира смаяност защо плача и тя трае точно минута. Докато не заспи отново..“

източник: „Интимно“-Зигфрид Шнабл


Какво и как мъжът говори за жена си, почти винаги разкрива ядрото на проблема. За голямо съжаление, в много от случаите се разбира, че по сексулна нагласа, по темперамент, възгледи, интереси, мироглед, и разбирания за живот двамата са крайно различни и че пукнатината в бракае станала толкова голяма и невъзможно да бъде възстановена гладката стена, хармонията в отношенията им.

Причинената от партньора аноргазмия зависи от любовта!! Търпението!! … И от проникването  и загриженоста на мъжа.

Той трябва да чувства, да усеща, да долавя,желанията и притесненията на любимата, както прави тя, за да успява да ги контролира. Напрегността на мускулите и, краткото задържане на дъха и,  тихата въздишка, прошепнатата дума, тембърът на гласа и, обръщането на главата, застиването в едно положение,  затоплянето на кожата и, нейното притискане, отдръпване, натискът на ръцете и,  играта на устните и езика и при целувката, блясъкът на очите и, ускореният пулс — всичко това сочи нейните желания, които чувствителният мъж може да отгатне.

Мъжът трябва да съумява да разбира  женската психика. Най-важното, което той трябва да знае е, че жената  се стреми към секса, за да изрази любовните си емоции  в отдаване.  Не само да отреагира за своето или неговото сексуално напрежение.

Сексуалните стремежи на жената са преплетени по-силно от тези на мъжа с всички други отношения с партньора и .. Нейните стремежи се стимулират от тях.. Неуважението към личността и и караниците през деня бързо изпаряват всяко желание в нея да му се отдаде.

Ето историята на една 42-годишна жена. За съжаление историите на много други жини звучат почти по същия начин:

Една нараняваща дума на мъжа, един пренебрежителен жест или премълчаването на похвала, неоказването на очакваното внимание дълго избледняват в съзнанието на жената и това се отразява на сексуалността дори когато брачната хармония не е нарушена. Сексуалноста в жената може да изчезне изведнъж, когато тя разбере за изневярата на мъжа, Загубата на доверие ги разочарова от всичко.  В много случаи при жената трябват да минат години докато  разкаянието на мъжа и нейнето примирение помогнат на чувството останало в нея премине и способноста за оргазъм се възстанови.

По малко чувствителните жени се справят бързо с положението и само злословят „другата“, примамилата „невинния“ мъж.