За да бъдете господар на съдбата си, първо овладейте дишането си

Всички знаем, че човек живее, докато в тялото му протича жизнена енергия. Когато тя спре, той умира. ПРАНАЯМА и СВАРОДАЯ са древни науки за контролиране на жизнената енергия (прана) чрез дишането, а ТУ-НА (част от китайския Тай-дзи-цюан) е изкуство за отстраняване на замърсения въздух от организма и набавяне на достатъчно количество чист въздух.

Пранаяма (от прана-енергия и яма-насочвам) или контролът върху дишането представлява дихателни практики, които увеличават значително количеството жизнена енергия в човешкото тяло.

Съществуват няколко вида дихателни практики – балансиращи, енергизиращи, загряващи, успокояващи и охлаждащи. Всички техники от Пранаяма имат оздравителен ефект върху редица заболявания чрез въздействието си върху мозъчните полукълба. Правилното дишане намалява нервното напрежение, успокоява ума, прочиства целия организъм, отстранява блокажите на енергия по пътя на нервните потоци, лекува депресии и психични заболявания. То въздейства на всички органи в нашето тяло чрез масажа на вдишването и издишването, като ги подхранва с кръв.

Целта на пранаяма е да се балансира и разшири жизнената енергия в нашия организъм. Пранаяма има различни дихателни техники – нади шодхана, брамари, уджай, капалабати и много други, като при всички тях се осигурява допълнително количество кислород, подобрява се функционирането на белите дробове и се въздейства на мозъка и емоциите. Чрез пранично дишане човек получава достъп до огромен поток от енергия, която му служи като гориво.

Един дихателен цикъл се състои от едно вдишване и едно издишване. Белите дробове са разположени в гръдния кош и когато дишаме, те се разширяват. Повечето хора не знаят как да изпълват целия обем на белите си дробове и така не успяват да премахнат въглеродния двуокис и токсините от кръвта. Най-лесно това се постига чрез “коремното” дишане. При вдишване въздухът прониква в бронхите и изпълва белите дробове, включително долната им част. Така белият дроб натиска диафрагмата и тя се спуска надолу. В този момент гръдният кош е изпълнен с въздух и коремът се издува. При издишане коремът се прибира, диафрагмата се повдига и достига белите дробове. Това позволява на издишания въздух да напусне долната част на белите дробове. И вдишването и издишването се извършват през носа. В началото дишането е с малка амплитуда, но посте­пенно трябва да удължавате продължителността на циклите вдишване-издишване.

Който усвои правилното и ритмичното дишане, ще бъде в състояние да приема значително количество енергия, да не боледува и да забави процесите на стареене в организма си, да прочиства редовно и лесно белите си дробове. Праничното дишане ви енергизира така, че аурата ви нараства със сто процента, а когато лечители използват праничното дишане, резултатът е много по-ефективен. При правилното дишане ценният за организма ни кислород се разнася в цялото ни тяло. Спокойно може да кажем, че хората, които не умеят да дишат, не подхранват клетките си с достатъчно кислород, получават хипоксия на тъканите и затова по-бързо стареят и по-бързо умират. Дишането може да се регулира и изменя за постигането на определени резултати. Приетата чрез дишане жизнена енергия може да се насочва и да укрепва целия организъм.

Неслучайно в древните санскритски книги често се споменава, че “ако човек овладее дишането си, става господар на съдбата си. “

Всички древни мъдреци и философи са използвали контролираното дишане, за да влязат по-бързо в медитативно състояние и са знаели, че дишането е свързано много силно с физическото и духовното ни състояние. Чрез дихателни техники те са влияели на физиологията на тялото си, забавяли са сърдечната дейност и пулса, видоизменяли са мозъчните вълни.

Във всички тибетски манастири и до днес монасите правят всекидневно дихателни упражнения, с които се предпазват от болести и зарази.

В северната част на Индия живеят така наречените гуджари (гуджаратци), които са известни с природосъобразния си начин на живот, отличават се с необикновено добро физическо и психично здраве. Вследствие на правилното, дълбоко и равномерно дишане белите им дробове са с необичаен обем и мощна защитна сила, а всички гуджари са носители на силна биоенергия и необикновена интуиция. Според учените те са едни от най-дълго живеещите и неболедуващи хора в света. За тях съвременните болести като рак, инсулт, сърдечно-съдови, стрес, диабет, хипертония са абсолютно непознати.

В днешно време сме принудени да дишаме нечист въздух, примесен с пушек, автомобилни газове, химически отпадъци и много други отрови и токсини. Всичко това отива в белите ни дробове, а оттам – и в целия ни организъм, след което идват болестите и многобройните неразположения и здравословни проблеми. Там, където въздухът е не само чист, но и зареден с повече отрицателни електрически заряди (аниони), дишаме по-леко, наспиваме се по-бързо и умората ни изчезва. Повече електрически отрицателни заряди се срещат при естествената радиация в природата, при ултравиолетовите лъчи на слънцето и при падането на водата във водопадите. Когато анионите спаднат под 2000 куб. см (най-често това се забелязва в големите градове), започва да се появяват спад на имунната система, хронична умора, безсъние и главоболие.

Лошите дихатели навици – ускореното, шумно и плитко дишане, дишането само през уста и др. увреждат белите дробове и сърцето, променят кръвообръщението, засилват процесите на стареене, водят до енергиен дисбаланс – причина за още много и тежки заболявания. Има хиляди хора, чиито долни участъци на белите дробове не са усетили кислород от много години, както и хиляди други, които не съумяват да изхвърлят пълноценно вредния въглероден двуокис.

Не всеки час и ден може да отидем в гора или парк, за да подишаме чист въздух, но всеки ден може, след като се научим да дишаме правилно, да неутрализираме отровите и токсините, да “преработваме и пречистваме” сами въздуха, който вдишваме, да изхвърляме отрицателната енергия и да се самозареждаме с положителна, да преодоляваме бързо стреса и депресията.

Всекидневното упражняване и трениране на белите дробове е необходимо за нашето добро здраве. Тяхното редовно свиване и отпускане спомага за пълноценното абсорбиране на енергията. Бебетата и малките деца несъзнателно упражняват белите си дробове, когато плачат, но при възрастните хора това не може да се постигне по този начин. Когато белите дробове са здрави, те могат да се справят с всички болестотворни микроби.

Древните индуси и китайци проверявали дали белите им дробове са здрави, без да ходят на лекар, като се наблюдавали сами – ако времето за издишване е по-дълго от времето за вдишване, това говорело за заболяване, тъй като се поема по-малко въздух, отколкото се изхвърля. И ако вдишването е по-дълго, отколкото издишването, това означавало, че човек е здрав, той е поел повече енергия. Като тренираме дишането си, нормализираме белодробната си вентилация и променяме концентрацията на въглеродния двуокис в белите дробове и кръвта.

На мен ми бяха необходими много време и усилия, за да мога да се науча и да разкрия дълго време забулените в тайна и предназначени за тесен кръг от хора дихателни техники от Изтока и да ги адаптирам за хората от Запада. Дълго време те са били окултни, скрити за обикновените хора, изучавани само в храмове или прошепнати на ухо в езотерични учения.

Има много и различни видове и техники на дишане – коремно, диафрагмено, цветно, кръгово, трансформиращо, междинно, външно, вътрешно, дишане чрез дробовете, чрез порите на кожата, чрез костите, чрез чакрите и много др. Всички те допринасят в дробовете и стомашните ни тъкани да протича пълен въздушен обмен – подобна пълна смяна на кислорода и въглеродния двуокис не може да бъде осъществена при обикновения начин на дишане. Който и вид да изберете от горепосочените, при всички има няколко задължителни правила:

1. Преди започване на която и да е дихателна техника няколко пъти издишайте силно, тъй като по време на дълбоко издишване освен въглероден двуокис отделяме и изразходвана енергия.

2. Вдишвайте и издишвайте през носа – в него има косъмчета, които задържат механичните частици от въздуха. Когато дишате само през устата, рискувате да атрофирате функцията на носа, който лесно би се запушил. Когато малките деца поемат въздух само през устата, щитовидната им жлеза може да стане недоразвита, сливиците да се увеличат и умственото им съзряване да закъснее.

3. При затворена уста обърнете езика назад така, че нормално долната му повърхност да докосва горната част на небцето до зъбите. Започнете да вдишвате. Опитайте се да отведете върха на езика толкова далеч назад, колкото това е възможно без напрежение – и задръжте. Езикът докосва горната част на небцето до зъбите, за да свърже двата канала думай и жънмай чрез така наречения от даосите “мост на свраките” – подобрява се връзката между енергийния канал в задната част и енергийния канал в предната част на тялото. По този начин затваряте “енергийния кръг” на вашия организъм. Издишайте, като отпуснете езика от небцето. Древните индуси наричат тази позиция Кхечари Мудра и тя помага лесно за повишаване на енергийното ниво и увеличаване на циркулацията на жизнената енергия.

4. Когато вдишвате, леко издувайте корема си, а при издишване го свивайте.

5. Задържайте дъха си при вдишване – “празно задържане” и задържайте дъха си при издишване – “пълно задържане”. Задържането на дъха при вдишване и издишване е основата на Пранаяма и се нарича – кум бака.

6. Винаги съблюдавайте подходящия за вас ритъм на дишане. Ритмичното дишане е начин за извличане на по-голямо количество жизнена сила от въздуха и максималното ѝ използване. За начинаещи е добре при вдишване да се брои до шест, задържате, като броите до две, издишвате, като броите до четири и задържате, като броите до две. Това е ритъм 6-2-4-2. За напреднали и усвоили предния ритъм е желателно 10-4-8-4.

Така нареченият “умерен вариант” означава въздухът да бъде задържан за малко, след което да се издиша, преди да се усети напрежение, след това да се вдиша отново и да се задържи по същия начин. Полека-лека трябва да се стремим към по-дълго задържане на въздуха, но постепенно, без да дишаме през устата.

Смята се, че начинаещият в Пранаяма е усвоил минималните изисквания, ако успее да задържи въздуха в продължение на 2 мин. Ако продължителността е 4 мин. , резултатът е добър. Ако продължителността е повече от 6 мин, се счита, че обучаваният е овладял Пранаяма напълно.

Това трябва да става само под ръководството на опитен учител. Често източните лечители съветват човек да издиша въздуха трикратно (за да се изхвърли напълно застоялия въздух отвътре), след това, вдишвайки през ноздрите, да повдигне малко диафрагмата си, така че разширеният гръден кош да приеме формата на глинено гърне и да го задържи толкова дълго, колкото е възможно. Тази дихателна техника в Тибет се нарича “Bum-can”.

Много често тибетските монаси използват дишане “тумо”, чрез което генерират топлина в телата си. А повторното вдишване е древна лечебна практика.

Според тибетските лами при нормални климатични условия за едно денонощие се правят 21600 вдишвания и издишвания (един цикъл за четири секунди). Според тях обичайната продължителност на мисълта е равна на продължителността на един дихателен цикъл.

Преди започване на всяко дихателно упражнение трябва да се успокоите и да се освободите от всякакви притеснения, да бъдете в добро настроение, да сте освободили червата и пикочния мехур и да сте облечени в свободни дрехи, така че да не ви стягат и притискат.

Всеки човек с известна упоритост и постоянство може за кратко време да се научи да диша правилно и здравословно. Правилното дишане е по-лесно, отколкото да се научиш да свириш на цигулка или да играеш футбол.

Източник: diana.bg