Е, добре, явно пропуснах нещо! Гледам, някакъв спор се е заформил около “Аз съм Тодор”. Разбира се, и тук хейтърите налазиха. Преди всичко, ще кажа: Лека пръст на момчето.
А сега ще кажа, намирам малоумен факта, че някои хора твърдят, че факта, че Тодор е носил метален бокс в себе си и че е искал да го използва, го прави хулиган, който си го е просил, едва ли не. Извинявайте, но искам да попитам колко жени носят по чантите и колите си сълзотворни спрейове или други най-различни уреди, които биха били подходящи за самоотбрана. И майките, и бащите, не посъветвахте ли синовете си многократно как да се защитят, ако някога им се наложи. И който и да е там, ти не би ли използвал каквото намериш под ръка, за да се защитиш? И не се прави, знам, че имаш някои и друг предмет, на когото имаш доверие. На мен не ми е странно, че Тодор е имал метален бокс. Единствено бих се зачудила защо не е успял да запази самообладание и да преглътне хуленето на тези братя.
И аз недоумявам как така хората са седяли и са… снимали. Но се сетих как преди повече от десет години, когато с баба ми се разхождахме в центъра на Пловдив, точно до седянката на такситата, пред градинката с хора, двама мъже я нападнаха и ограбиха пред всички, които не снимаха, но пък просто гледаха. О, крадците минаха покрай такситата и през градинката, и да, никой нищо не направи. Та, някак си започвам да проумявам защо хората просто са… снимали.
Но пък ако разбирам, например, защо в София на линейката й трябва доста време, за да пристигне, то не разбирам защо във Враца линейката не лети. Не разбирам и как така в първата експертиза пише, че по момчето няма следи от бой. А пък после, че имало следи от 30 удара?! Не разбирам защо някой казва, че може пет години присъда да получат тези братя или просто домашен арест, или там каквото ще измислят. Не разбирам как точно действа полицията и най-вече съдебната система в нашата страна. Това ме възмущава и тревожи най-много.
Аха, гледала съм сериала “Отместопрестъплението” и то не само “Маями”, и там не става така, господин премиер. (Статия с изказването на Бойко Борисов.)
Не искам да вярвам, че и аз съм Тодор. Но вярвам, че Тодор е един от “Забравеният човек” на Уилям Съмнър, както и масата от хора в България, които нямат нужните финанси и познаства, за да се възползват от “правосъдието” в нашата страна, а и от, общо-взето, всички държавни учреждения, които би трябвало да са на страната на гражданите, т.е. да им помагат и да ги подкрепят. И може би така, много от нас се превръщат в Тодор.
„Веднага щом А види нещо, което му се стори несправедливо спрямо Х, той го обсъжда с Б. След това А и Б предлага да се прокара закон, който да поправи злото и да помогне на Х. Техният закон винаги постановява какво В трябва да направи за Х, или в по-добрия случай, какво А, Б, и В трябва да направят за Х.
Искам да насоча поглед към В. Ще го наричам Забравеният човек. Той е човекът, за когото никой не се замисля. Той е жертвата на реформаторите, обществените мислители и филантропите. Надявам се да успея да ви убедя, че той заслужава вашето внимание както поради характера си, така и поради многото тежести, които се стоварват върху него.“
Цитат от книгата на Уилям Съмнър “Забравеният човек”. (The Forgotten Man).
източник: tblondeulb.com
