Помните ли колко бавно минаваха часовете в училище? Как 40 минути математика ни се струваха половин живот?
Колко дълго чакахме да дойде Коледната ваканция? Сякаш между 15 септември и 25 декември имаше половин година.
А сега 40 минути са времето, което изкарваме без да усетим в автобуса към вкъщи, и знаем, че на 15 септември вече може и да сме закъснели с организирането на коледното пътешествие, защото времето е прекалено малко.
С годините времето наистина започва да тече по-бързо или по-скоро нашето усещане за него се ускорява. Защото то, Времето, е относително понятие само по себе си.
Защо се ускорява времето?
Учените не са категорични за това особено явление, но са убедени, че го има. Смята се, че мозъкът с времето натрупва повече опит и успява по-бързо да обработи дадена ситуация.
В първите дни на нова работа например пътят до офиса и работният ден ви се струват дълги, защото са все още нови и непознати за вас.
По-късно обаче навикът да ходите на работа и да изпълнявате служебните си задължения се усвоява от мозъка до степен да не помните цели дни от работния процес.
Смените ли офиса обаче или добавите ли ново задължение, отново се поставяте в нова ситуация и мозъкът трябва да се адаптира.
Тогава той отново започва да обръща внимание на всеки детайл и така времето условно се забавя – информацията се обработва по-бавно.
Същото е и с преживяванията. Като малък човек не знае нищо. Преживява за първи път много неща и те се запазват завинаги в съзнанието му.
С времето важните моменти в живота стават по-малко – раждане на дете, сватба или раздяла са основните житейски събития, които помним.
А времето между тях сякаш минава в сън, защото всичко, което правим в ежедневието си, вече ни е познато.
Тук появява и парадоксът „Дните се влачат, годините летят“, който най-добре могат да разберат родителите на малки деца.
Денонощието за една майка на пеленаче продължава около 200 часа заради еднообразието на дейностите, които извършва.
7 години по-късно същата тази майка не може да си обясни къде са отлетели тези 7 години и денонощието й лети със скоростта на светлината.
Какво се е променило?
В деня са влезли много повече задължения – бебето вече е дете, което ходи на училище, има извънкласни дейности и от време на време иска да ходи на лагер.
Майката, освен с детето си, е ангажирана със собствената си работа и грижата за дома.
Дните буквално излетяват, защото са разграфени до минути и всичко преминава в бяг.
Тук се крие и ключът към управлението на времето – добрият баланс между нови преживявания, рутина и почивка.
Трябва да даваме на мозъка си достатъчно нови предизвикателства, с които да забавяме времето, но не трябва да го претоварваме, защото той ще спре да отчита времето.
Не е толкова трудно, колкото звучи.
