Жълта преса по български

В американските екшъни често ни показват сюжети, в които обикновен гражданин на САЩ започва да търси правата си, притиснат от някакво недоразумение или просто защото някой го е взел на мушка. Машината го хваща – прецаква банковите му сметки, работата му, имиджа му, личния му живот, семейството, докато не го доведе до ръба на отчаянието… В България подобни филмови сюжети няма, защото машината е толкова несработена, че едва ли може да координира всичките си части, за да унищожи някого. Затова пък действа едно сравнително младо явление, което работи да петни и опропастява животи.

Тези редица български вестници публикуваха кадри, а почти всички информационни сайтове завъртяха и видео клип, направен с мобилен телефон – млад мъж, изправен на шезлонга, държи хавлиена кърпа пред себе си, а под кърпата се случва нещо любопитно, описано в материалите като фелацио. Сценката се разиграва през деня пред всички плажуващи. А някъде зад записващия телефон се чуват възгласи „Ужас! Ужас!“ За няколко дни статиите съвсем естествено се превърнаха в хит, а вестниците продължиха с разработки по темата. „Всеки ден“ например публикува на първа страница самоличностите на главните действащи лица от любовното видео. Публикува имената им, местоработата и дори тяхна актуална снимка, взета от личните им Facebook профили.

Няколко дни по-късно същият вестник написа на 6-а страница опровержение, в което се казва, че тези, чиито имена са изложили в предната голяма челна статия, май не са онези от клипа. За последствията от тази „лятна“ публикация и за това как медията в България може да съсипе обикновения живот на обикновения човек разказва Радостина Горова – поредната жертва на българската жълта преса. Жената, която е принудена да се оправдава пред България, че не е правила секс на варненския плаж.

Какво се случва с вас след публикациите тези дни?

– Животът ми, след като се появиха статиите, се върти само около тях, един видеоклип и ежедневното обяснение пред кого ли не, че „нямам сестра“. Освен моя живот се промени и този на приятеля ми, както и на семействата ни. И промяната определено не е към добро.

Вие ли сте на въпросния клип, обиколил мрежата, в който жена, скрита с хавлиена кърпа, прави секс със здрав млад мъж?

– Не съм аз, а мъжът не е приятелят ми. Можем да го докажем много лесно.

Как тогава си обяснявате, че името ви и това на приятеля ви са забъркани от вестник „Всеки ден“ като имената на участниците в клипа?

– Нямам логично обяснение и те не ми дадоха такова. Нямам обяснение и защо пише къде работи приятелят ми. Ние не сме публични личности, за да бъдем на 1-ва страница където и да било.

Направили  сте „частно разследване“. Какво установихте?

– Въпросният видеоклип е качен във Facebook от чужда гражданка, която е била в България на почивка. От там започва всичко. В социалната мрежа видеото има над 3,500 харесвания и над 1,500 споделяния само за няколко дни. Така попада пред очите на много хора. Но е качен в социалната мрежа много преди да започнат да го публикуват в информационни сайтове и вестници. И след като достига до т.нар. медии, явно става много лесно те да се произнесат кои са участниците. Моето име е споменато в агенция ,,Блиц“ заедно с имената на още 7-8 потенциални „заподозрени“, една от които Цецка Цачева. Така се стига и до статията във „Всеки ден“.

Свързали сте се с вестника, те какво ви казаха?

– Почти нищо. Започнаха със „съдете ни“, работели само с проверени източници. А материалът е скалъпен на принципът „една жена в трамвая каза“. А, както знаете – във Варна дори няма трамваи. Успях да разговарям единствено със секретарка във вестника. Резултат – никакъв. Иначе искам да кажа, че аз и приятелят ми сме готови да застанем срещу всеки, който може да докаже, че това сме ние – място, ден, дата и час… Ние пък много лесно ще докажем, че това е гнусна лъжа.

Как медията може да повлияе на живота на обикновения непопулярен човек?

– С един замах може да обърне и да съсипе живота му, да донесе много мъка и негативи на него и семейството му, да навреди на професионалния му живот. Не съм си и помисляла, че някога може да ми се случи подобно нещо. Приятелят ми се срамува от клиентите си, не иска да кара мотора, който си купи наскоро, защото във вестника е публикувана снимка с въпросното возило. Навсякъде го питат: „Това във вестника си ти, нали“…

Близките и приятелите ви как реагираха на случилото се?

– В началото всички бяхме в шок, но имаме подкрепата им. Майка ми отиде в редакцията на „Всеки ден“, за да поиска обяснение, но така и не го получи. Дори не е била допусната в сградата от охранителя, който я нарекъл „овца“. Четири часа чакала на входа и плакала. Казала им е, че няма да мръдне оттам, докато не напишат опровержение. Заплашила ги и с гладна стачка…

Два дни след публикацията все пак написаха опровержение. Това задоволява ли ви?

– В никакъв случай. Калта се хвърли по нас от първа страница с големи букви. Опровержението е на шеста и никъде в него не се споменават моите имена – за сметка на предишния материал. Наричат ме „жената“. На нас, които чакахме извинението, ни беше трудно да го открием. Какво остава за другите? Онези, които не са го търсили и за които първа част е била достатъчно интересна и пикантна… А и опровержението е малко в стил „ако все пак не сте вие – извинете“. Няма я онази позиция и жар от текста отпреди два дни.

Може ли нещо подобно да се случи на всеки и какво съветвате „обикновените“ българи?

– Оказа се, че никой не е застрахован. Може да се случи на всеки. Аз и приятелят ми сме пример за това. Съветът ми към хората е – пазете личните си данни. Винаги имайте едно наум, защото интернет все повече навлиза в живота ни, а огромна част от медиите все повече черпят новините си от там.

Какво ще предприемете?

– Няма да оставим нещата така. Имаме план за действие. Целта ми не е да стана известна или богата. Искам просто виновният да си понесе отговорността.

От кого е подписан материалът, в който е опетнено името ви?

– Естествено – от никого. Иска ми се да се запозная с този човек и да го погледна в очите. Да го попитам защо написа в материала си две имена, а не сложи своето под него? Има ли майка и татко и те знаят ли с какво си изкарва хляба? Има ли деца, които храни с този хляб? Какво ще си купи с парите, изкарани от този материал? Ще назове ли „проверения“ си източник? Има ли представа защо в ден на национален траур свирките са по-важни и защо на удавеното дете в езерото в „Дружба“ е отделено по-малко място във вестника, отколкото на плажния секс? До вчера имахме съвсем обикновен живот.

Живеем в гарсониера, която изплащаме, караме масов модел кола, печелим хляба си с честен труд, плащаме си данъците и глобите. Може да проверите – предполагам, че имате източници. Няма човек в тази държава, на когото да дължим и лев. И искаме да казваме имената си без притеснение, че някой ще направи асоциация с плаж и устен френски. Искаме да не се повтори този фарс с други хора. Вие също имате деца – погледнете го от тази страна. Всеки има право на достойно съществуване – не го отнемайте на хората с такава лекота. Последните няколко дни ме накараха да преосмисля нагласата си за света. Вече не бих прочела нито една подобна новина, не бих дала ухо на каквито и да е клюки. Жълтите вестници ще съществуват в този вариант, докато няма закони за тях.