Христиан Ненов е едва на 20, а предизвика много вълнения сред треньорите в „Гласът на България” в ефира на bTV. Първо те се обърнаха мигновено на изпълнението му по време на кастингите на тъмно, след което Михаела Филева, в чийто отбор той попадна, го избра на първия му музикален дуел пред Мишел Йорданова.
Христиан е родом от Варна, но в момента живее в Северна Ирландия, за да помага финансово на семейството си. Участието в „Гласът на България” за него е възможност да сбъдне мечтите си, както и шанс да се прибере обратно в България при семейството си.
– Откъде дойде желанието за „Гласът на България”?
– Истината е, че не съм имал намерение да се записвам, случи се буквално в последния момент. По това време живях в Северна Ирландия, а приятелката ми си беше в България. Един приятел ми беше писал, че се е записал в предаването, а аз даже не знаех, че ще има такова, защото бях спрял да следя българската телевизия за известно време. Предположих, че ако се запиша, бих имал повече време за семейството си и приятелката ми. След около два месеца вече бях в България.
– Изненадва ли те онова, което ти се случва до момента във формата. Всички треньори се обърнаха веднага на изпълнението ти по време на кастингите на тъмно! А сега и Михаела Филева избра теб в дуелите.
– Мислех, че някой ще се обърне на изпълнението ми, но дори не предполагах, че всички ще го направят. Много ме изненадаха и развълнуваха. Изненадах се страшно много и че стигнах до тук, защото идеята ми беше просто да се върна в България заради приятелката си. Но много се радвам, че продължих и хората реагират по този начин.
– В такъв случай имаш ли вече амбиция за финал? Апетитът идва с яденето, както се казва.
– (смее се) да, така е. В началото нямах никакви очаквания, камо ли до дуелите. Сега вече, когато съм част от тях обаче, вече се замислям, че има вероятност да стигна и до финал. Ще дам всичко от себе си.
– Откога се занимаваш с музика?
– О, музиката е в живота ми е още от дете. Когато съм бил на 4 годинки, майка ми е забелязала, че обичам да пея, да слушам музика. И когато съм навършил 8, тя ме е записала в една музикална школа. Така тръгна всичко. Участвах в редица детски концерти и така до 16-тата ми година. Тогава реших да се запиша в „България търси талант”,-, както и в „Гласът на България”, но тогава бях и по-малък, освен това гласът ми беше различен, точно по средата на мутацията и беше ужас. И не се получи. Изобщо не харесвах как пея, но майка ми беше много надъхана и не можах да й откажа.
– И ето те в „Гласът на България”, където гласът ти вече е много по-различен!
– О, да, няма нищо общо вече. От първия път, в който си чух гласа по телевизията досега, има огромна разлика. Сега направо не можах да се позная (усмихва се).
– Как стигна чак до Северна Ирландия?
– Всъщност много спонтанно. Първоначално бях решил да замина за Англия и това беше малко след финалите на „България търси талант”. Понеже видях, че нищо не се случва тук, освен това и семейството ми имаше финансови проблеми. Затова, за да им помогна, реших да замина за Англия, където бях уличен музикант. Опитах се да си намеря и работа в тази сфера там, но не се получи. В същото време се запознах с едно момиче, българка, която живее във Великобритания, по-точно в Северна Ирландия. Така реших да пробвам. Уж беше само за две седмици, а накрая взех, че останах за две години.
– Какво работеше в Северна Ирландия?
– Събота и неделя работех почасово – пеех в ресторанти, барове, а през седмицата работех като супервайзер в една пекарна.
– Какви са хората там? Разкажи ми малко за впечатленията си.
– Хората там са много по-различни. Там няма да видиш тъжен човек по улиците, всички се усмихват, поздравява те, идва да си говори с теб, дори и да не се познавате. Ако това се случи в България, най-вероятно ще те помислят за луд. Освен това са много услужливи. Случвало ми се е да попитам непознат човек за някаква локация, която, например, да е на 5 км. от мястото, където се намирам. Човекът ми предложи и вървя с мен до там, докъдето трябваше да стигна. Неведнъж ми се е случвало. Дори са палили колата и са ме карали. Много са отворени на комуникация.
– Носталгията към родината винаги ще я имаш, но не си ли се замислял един ден да се върнеш отново в Ирландия и да устроиш живота си там?
– Мислех го, в интерес на истината, но се отказах. Там хората са много добри, обаче животът е много монотонен. Всеки ден е абсолютно едно и също. Няма никаква динамика. Тук всеки ден бързаш за нещо, а там си знаеш плановете за поне две години напред. На някои хора това им харесва, но лично на мен не – аз обичам динамиката, промяната. Приятелката ми е на същото мнение.
– Как реагират родителите ти на успехите на сцената на „Гласът на България”?
– Винаги са ме подкрепяли страшно много. На всяко мое участие и репетиции майка ми си вземаше със седмици отпуска, идва да ме гледа, а баща ми остава да гледа кучето. Баби, дядовци, лели, всичките ми роднини са много щастливи.
– В предварителния ни разговор ми спомена, че много си харесал своя треньор Михаела Филева и като човек, не само като изпълнител. Може би имаш мечта един ден да направиш дует с нея?
– О, бих си помечтал, да. Само че аз имам един проблем с пеенето на български. Тъй като от 6-7 години вече пея само на английски, защото това искат от мен. И когато запея на български звучи така, все едно не съм българин, заради акцента. Има и различна постановка на пеене – при българското и английското изпяване.
– Нали знаеш, че човек успява тогава, когато предизвика себе си?
– Така е (усмихва се). Трудно е, но продължавам да пробвам. Трябва ми време, за да успея.
Интервю на Анелия ПОПОВА / show.blitz.bg
