Когато завършва сериалът, много ще плача, признава любимката на зрителите.
Актрисата Албена Павлова спечели симпатиите на зрителите с ролята на Гълъбина в хитовия сериал “Столичани в повече”.
Зодия Лъв. През 1988 г. завършва ВИТИЗ със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професорите Сашо и Цветана Стоянови. Омъжена е за актьора Емил Марков, с когото имат две деца – Здравко и Мина. Още по време на следването си се снима във филмите „По здрач”, „Време разделно” и „Сляпа събота”. През 2007 г. получава наградата „Икар” на Съюза на артистите в България за поддържаща женска роля в постановката „Отделената глава” на Десислава Шпатова. Животът обаче я тласка повече към комедията.
Албена дава рядко интервюта, но специално за „ШОУ” прави изключение и разгръща душата си!
– Албена, набрахте най-голяма популярност покрай комедийния сериал „Столичани в повече”. Драмата или комедията ви е по- присърце?
– Станах популярна с ролята ми в сериала “Столичани в повече”, но от 1992 г. съм на щат в Сатиричния театър. Взаимоотношенията ми с т. нар. лек жанр, което е много неточно определение на комедията, датират още оттогава. Но не знам… Аз винаги съм се чувствала много драматична актриса – още от ВИТИЗ, избирах си такива откъси и монолози, по-лесно ми беше да се справя с този жанр, с драмата. Но пък явно Господ е имал други планове за мен и животът постоянно ме изненадваше с превъплъщения в другото амплоа и развитие точно там. Разбрах, че е по-добре да нямаш дефиниции за себе си и таланта си, по-добре да оставиш нещата да си се случват, да те изненадват. По този начин човек развива неочаквани страни от таланта и личността си. Благодарна съм за всичко, което ми се случва, независимо дали е в драмата, или в комедията.
Не случайно казвам, че комедийният жанр много несправедливо е наречен лек. Преди може би 17-18 години имах удоволствието и огромния късмет да работя със световноизвестния кинорежисьор Иржи Менцел – първият от социалистическия блок, който получава „Оскар” за филма си „Строго охранявани влакове”. Това става в годините, когато само да чуеш за „Оскар” беше осъдително камо ли да получиш тази награда. Той успява да я получи, тъй като е безапелационен талант, изумителен, гениален режисьор. В Сатирата имахме възможност да работим с него по представление, което се игра цели 15 години. Та той смяташе, че комедията е един леко подценяван жанр, но с изключителни достойнства. Казваше така: „Върнете се назад, в зората на киното.
Кои филми от тогава до днес не са загубили своята актуалност? Това са Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън – актьорите от този жанр”. А тези драматичните, със страшните убийци, плачещи Мадони с тъмни кръгове около очите – това отдавна звучи по-скоро смешно, отколкото драматично, и никой не ги взема на сериозно. Докато комедийните творения продължават да се харесват и да се смятат за абсолютни шедьоври.
– Героинята ви Гълъбина от „Столичани в повече” доближава ли се до вас и с какво? Оставяте ли се да бъдете командвана, заблуждавана?
– Не, не се оставям да бъда мачкана и командвана. Първо, била съм достатъчно интелигентна в избора си, за да имам съпруг, който е преди всичко партньор. Това означава да правите всичко заедно, да се подкрепяте, да си вярвате – и в този смисъл аз нямам нищо общо с моята героиня.
И честно казано, не ми се иска жените да имат много общо с Гълъбина. В интерес на истината не бих искала да имат общо и с героинята Славка Лютова (смее се). Както винаги, златната среда е прекрасната територия, в която човек живее щастливо, успява да разгърне потенциала си, да намери съмишленици и да се чувства у дома си.
– Като че ли много лесно ви се отдава ролята?
– Много лесно играя ролята на Гълъбина. Няма проблем актьорът да се развихри пълнокръвно, защото сценарият води много интелигентно и задълбочено в детайлите. Имаме прекрасни режисьори, които владеят мярката до съвършенство. А както казва един много велик художник: „Чувството за мярка е интелигентност”. А ние работим с много талантливи и интелигентни режисьори, които те водят с любов, подкрепа и окуражаване. Нямам чувството, че ходя на работа. Отивам и се забавлявам, да се видя с приятели и да си изкарам пореден много ценен и красив ден.
За съжаление обаче трябва да има край
Отсега съм казала на екипа, че в последния снимачен ден на последния сезон аз много ще плача.
И затова по-добре сценаристите да ми напишат някои сцени, в които много да плача (смее се). Много обичам тези хора. За тези години заедно изградихме много приятелства помежду си.
– Как се чувствате като жена на Любо Нейков в сериала?
– Аз съм щастливка! До такъв човек никога не се скучае. Всички познават Любо от тази му страна – колко талантлив актьор е, че може с лекота да ти докара сълзи от смях. Но аз имам привилегията да го познавам и като приятел. Това, разбира се, няма да свърши с последния сезон на сериала. Любо е много верен приятел. Когато те обикне, той е готов за теб на всичко. Неведнъж ми го е показвал, помагал ми е в трудни ситуации, чувствала съм неговата подкрепа и дори съм му казвала, че явно съм голяма късметлийка – да имам прекрасния си съпруг до мен, който във всичко ме подкрепя, но да имам до себе си и Любо, чиято подкрепа би могла да се сравнява с неговата. Знам, че каквото и да ми се случва, аз имам Емил, имам Любо, който винаги ще се отзове.
– Издайте някоя забавна случка по време на снимачния процес. Там сте събрани все доказани имена, известни с чувството си за хумор….?
– Трудно ми е, защото забавните случки са много. Сега се сещам за една сцена с две халки, когато женехме моята дъщеря и сина на Христо Гърбов, а ние решихме да премерим пръстените. От многото дубли пръстът на Христо се наду и не можехме да извадим халката и да продължим снимките. Запецна и край – ни напред, ни назад. Пръстът му започна да отича повече и вече приготвяха колите да го карат в „Пирогов”… Накрая едно момче извади някакви огромни клещи и я сряза, спасихме го. Хем беше смешно, хем притеснително, защото пръстът му започваше все повече да се подува и да заприличва на здравословен проблем.
С Васил Драганов също много се смеем, защото той бърка много текста. Имаше реплика към Любо: „Внимавай как ми говориш, защото аз съм проблемно дете”. В осем дубъла Васко не можа да каже правилно думата „проблемно”. Накрая му викаме: „Ти верно си проблемно дете”. (смее се).
– Един от първите филми, в които участвате, е „Време разделно”, нали така? Спомняте ли си как дойде поканата, как преминаха снимките, какъв беше отзвукът от участието ви?
– Поканата дойде след много пробни снимки. В началото режисьорът Людмил Стайков, на когото се възхищавам, ме пробва за ролята на Елица. Това си е сериозна роля, а аз бях много млада, да не кажа малка. Да попаднеш в компанията на такива актьори е хем интересно, хем доста страшно. Не си достатъчно изграден като актьор, нямаш здравословното актьорско самочувствие да се изправиш срещу такива хора и това би могло в един момент да те прекърши, да те стресне и откаже. Но аз срещнах разбиране и подкрепа от актьори като Йосиф Сърчаджиев и нямаше как да не се почувствам като богоизбрана. Беше интересно, защото това е продукция, която се снима по коренно различен начин. Чувала съм, че това е филм, който се е снимал без бюджет – колкото е нужно, толкова се е харчело. Моята роля беше да си партнирам с един италианец. Всичко се правеше на високо ниво. Така си представям, че работят в Холивуд.
– Вие мечтаете ли да работите в Холивуд?
– Не, разбира се! Аз съм човек реалист и знам, че мястото ми е тук. Това е машина, която си има своите правила и много малко хора го разбират. Да попаднеш в Холивуд е на границата на невъзможното. Моите желания и мечти са свързани с това тук да започнем да работим като в Холивуд, а не аз да работя там. Това е много по-достижимо и ценно за българското кино.
– Омъжена сте за актьора Емил Марков, който е и главен сценарист и режисьор на „Комиците”. Нямате ли желание и вие да се изявявате в това рейтингово комедийно предаване?
– Била съм канена от Любо Нейков неведнъж. Трябва да си призная, че изпитвам такова уважение и респект към това, което те правят, и не съм сигурна, че мога да бъда техен равностоен партньор точно в това предаване. Те са много добри и събирам още кураж, така да го кажем. Иска ми се, като се случи това, да бъде по възможно най-добрия начин.
– Децата ви на каква възраст станаха и имат ли мерак да продължат професията на родителите си? Виждаме Мина колко добре се справя в „Столичаните”…
– Синът ми навърши преди месец 25, а дъщеря ми след месец ще стане пълнолетна. Синът ми има своето развитие, своя път. Учеше в Англия, в момента продължава образованието си в България. Играл е в театъра неведнъж, дори главна роля, опита от това. Има някакви спомени за тази професия, но не я избра. Това е един много зрял избор. Той си има своето поприще, своите интереси и ние го подкрепяме. Дъщеря ни влезе още по-надълбоко в професията ни с участието си в „Столичани в повече”. Имаше изключителния късмет да се срещне с прекрасни хора, актьори, което я направи добро дете. Порасна и благодарение на хората, с които в продължение на шест години прекарва голяма част от времето си. Моите колеги я възпитават индиректно, без да се усети. Това е голям късмет и най-голямата й полза от този сериал. Тя порасна покрай Кръстьо Лафазанов, Силвия Лулчева, Руслан Мъйнов, Стоянка Мутафова…
– Мина не искаше ли и в сериала да играе ваша дъщеря?
– Там няма значение какво искаш да играеш, а за какво си поканен. (усмихва се) Но не, не искаше и слава Богу. Да се работи с роднини е много трудно, защото освен за своя успех, трепериш и за техния успех. Това ти влияе на концентрацията. Случвало се е да работим заедно. Аз мисля прекалено много върху това как тя се справя, а не се концентрирам върху това, което на мен ми предстои. Предпочитам всеки да си знае пътеката и да си я следва. Единствените намеси да са, когато гледаме в петък сериала да си кажем кое е било добре и кое не се е получило. Това да е единственото ни пресичане на пътищата. Предпочитам да си работим нещата отделно.
– Но иска да се развива в тази сфера, нали?
– Не, не иска и мисля, че това е окончателният й избор. Нищо не се знае, все пак има още една година да мисли. Но доколкото я усещам има други намерения. Иска да учи в чужбина и да има професия, която би могла да практикува и извън България. Тя иска да учи в чужбина, но е патриот и вижда живота си тук. Ние сме запалени природолюбители и по тази причина няма как да не сме влюбени в земята си, защото тя е прекрасна.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
Източник: http://www.blitz.bg/
