Човек лесно се поддава на негативните емоции. Лесно отвръща на гнева с гняв. На обидата – с обида. И не осъзнава, че така не наранява човека, който го е наранил. Така наранява себе си… Затова следващия път, когато някой се държи зле с вас, когато ви провокира, когато се опитва да ви въвлече с безсмислен спор, преди да отговорите, припомнете си тази притча. След това ще знаете какво да правите…
Купил си един човек къща – голяма, красива – и овощна градина имало към къщата. А в съседство живеел завистлив човек, който постоянно се опитвал да развали рахата на съседа си в новия дом: ту боклук под вратата ще подхвърли, ту ще измисли нещо друго да напакости.
Събудил се веднъж човекът с добро настроение, излязъл на входа, а там ведро с помия. Почистил ведрото, излъскал го до блясък, напълнил го с вкусни и сочни ябълки и тръгнал към съседа. А онзи, като чул, че някой чука, злорадо си помислил: „Най-накрая го ядосах!“ Отворил вратата, готов за скандал, а съседът му подал ведрото с ябълките и казал:
