Опитът говори по-силно от поривите на младостта, ако си на 40години.
Умът работи на друга честота и сякаш онези, 20-годишните, остават неразбрани за нас. Не, че и ние не сме били някога там. Просто вече разсъждаваме не само през гледната точка на момичетата, а и от гледната точка на жената, майката, съпругата, преживялата онези тежки раздели, разведената или поне мислилата за развод през някой момент от брака си.
Научили сме се да казваме „Не“, без изречението да продължава, успели сме да се утвърдим повече на работното си място отколкото през 20-те си години и вече не позволяваме на мъжете да правят с достойнството ни онова, което беше съвсем нормално преди 15 години.
Раждали сме, отгледали сме деца, колко сполучливо, времето ще покаже, но важното е, че сме минали през онзи тест, който ни прави истински жени.
И това е повод за гордост, дори да е нещо незначително за света.
Но най-важното, което сме усвоили като мъдрост на 40, е какво е единственото нещо, което искаме мъжа до нас да ни дава…
Независимо дали е съпругът, с когото сключихме брак веднага след гимназията и останахме с него цял живот. Или онзи, вторият шанс след развода, с когото не смеем да подпишем все още. Независимо дали е любовникът, дали е забранената любов, ученическото увлечение, с когото още поддържаме връзка…
Жените на 40 искат единствено уважение!
Това е думата.
